Лесичарка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
}}
 
'''Лесичарка''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Габрово]], [[Област Габрово]]. Селото отстои на еднакво разстояние от град [[Габрово]] и град [[Дряново]] - 10 километра, на пет километра от историческия [[Дряновски манастир]] и на 5км. от село [[Боженци]].
 
== География ==
Ред 24:
 
== История ==
Селище Лесичарка се споменава за първи път в описа на [[Пири Карамани]] от [[Никополския санджак]] през 1550 г.(XVIвек). Махала Лесичарка край село Габровa се споменава в османски документ от 1757год. Колибите: [[Смоленца]], Лесичаркa, [[Чумаци]] и [[Карали]] се споменават в данъчни тефтери от началото на XIXвек., които се съхраняват в [[РИМ-Габрово]]. Един от тях под № Вт42 инв. №395 - 1471 са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък бирт от 1810 г. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за [[Смоленца]] – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за [[Чумаци]] – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите [[Смоленца]]. Това са колиби, които са съществували до средата на XIXвек., защото след това време [[Смоленца]] вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самият връх обрасъл с храсти и полски бурени все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.<ref>(3)</ref>
 
Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на [[Предбалкана]], защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до историческия [[Дряновски манастир]], то не е пострадало.<ref>(2)</ref>
 
Около 1855 г. е открито първото килийно училище в селото. То е основано по инициатива на църквата, която поела грижата за училището. Поради липса на стаи за училището, учебните занятия са се провеждали в една стая от къщата на Стоян Гиргинов. Намирало се в приземния етаж в югозападния край на къщата, непосредственно до някогашния дюкян. Учителка е била баба Цанковица – (калугерка). Няма сведения колко деца са се учили в това училище.<ref>(1)</ref>
 
По късно с разрастването на революционната дейност на населението и появата на революционни комитети стари хора разказват, че през селото е минавал [[Васил Левски]] воден от [[Георги Измирлиев]], преоблечен като овчарче.<ref>(1)</ref>
 
През 1909 година жаждата за знания и просвета накарала по будните жители на селото да основат "Образователно дружество "Свобода", което поради големия интерес за участие в него прерастнало през 1915г. в народно читалище "Свобода", което съществува и до наши дни.<ref>(1)</ref>
 
=== Религия ===
Село Лесичарка и околните села изповядват ИсточноИзточно-православното християнство.
От 1915 година в църковно отношение село Лесичарка е самостоятелна енория със собствен храм. Лесичарска енория се състои от 11 села. Това са: село [[Велневци]]; село [[Кметчетата]]; село [[Велковци]], което е голямо село със 77 къщи, село [[Костенковци]]; село [[Колишовци]], село [[Стойчовци]]; село [[Поповци]]; село [[Карали]]; село [[Чомаци]] и махала [[Гаревци]]. Храмът на селото се казва [[„Св. Параскева”]]. Той е построен през 1834година, а по късно към него е построена самостоятелна камбанария. Няма сведения кои са строителите му и къде отлята първата камбанатакамбана.<ref>(3)</ref>
 
=== Обществени институции ===
Село Лесичарка е кметство в Габровска община. Към Лесичарското кметство влизат селата [[Костенковци]], [[Карали]], [[Иглика]] и [[Чумаци]]. Според преброяването от 2011 гoдина в него живеят 92 души. По голямата част от жителите на селото са възрастни хора, но има и по млади, които работят в кметството и здравната служба.
 
<!-- == Културни и природни забележителности == -->
<!-- == Редовни събития == -->
Line 53 ⟶ 54:
=== Литература ===
* Тотю Минчев "История на село Лесичарка" изд.2001г.- Издателство "София Прес"
* Мария Стефанова Иванова - "Дипломна работа за село Лесичарка от 1968&nbsp; г.
* Евдокия Стоянова - "Родови изследвания"
 
=== Други ===