|
== Щракнете за редактиране → ==
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. -->
{{Infobox икономика
|страна = Хърватия
|изображение = ZagrebSkyline11.jpg
|ширина = 250px
|текст = [[Загреб]]
|валута = HRK [[Хърватска куна]]
|година = Календарна година
|организации = [[Европейски съюз|ЕС]], [[Световна търговска организация|СТО]]
|ранг = 65-то място (номинален) / 82-rо място (ППС)
|БВП = 57,49 милиарда долара (номинален) ([[2012]])
79,67 милиарда долара (ППС) (2012)
|ръст = -1,1% (2012)
|на глава от населението = 18 100 долара (ППС) (2012)
|сектори = земеделие (5,1%), индустрия (24,9%), услуги (70%) (2012)
|инфлация = 2,9% (2012)
|бедност = 20,6% ([[2010]])
|Джини = 32 (2010)
|работна сила = 1 745 000 (2012)
|професии = земеделие 5%, индустрия 31,3%, услуги 63,6% ([[2008]])
|безработица = 12,3 % (2012)
|средно брутно заплащане =
|средно нетно заплащане =
|индустрии = химикали и пластмаси, машинни инструменти, метали, електроника, чугунени и стоманени продукти, алуминий, хартия, продукти от дърво, строителни материали, текстил, корабостроене, петрол и петролни продукти, храни и напитки, туризъм
|износ = 13,04 млрд. долара (2012)
|edbr = 80-то място
|износни стоки = транспортно оборудване, химикали, машини, текстил, храни, горива
|износни партньори = {{Италия}} 15,8%, <br> {{Босна и Херцеговина}} 12,2%, <br> {{Германия}} 10,1%, <br> {{Словения}} 8,3%, <br> {{Австрия}} 5,7% (2011)
|внос = 21,13 млрд. долара (2012)
|вносни стоки = машини, транспортно и електрическо оборудване, химикали, горива и смазочни материали, храни
|партньори за внос = {{Италия}} 16,3%, <br> {{Германия}} 12,6%, <br> {{Русия}} 7,2%, <br> {{Китай}} 7,1%, <br> {{Словения}} 6,2%, <br> {{Австрия}} 4,5% (2011)
|брутен външен дълг = 64.25 млрд. долара (2012)
|брутен дълг =
|доход = 19,9 милиарда долара (2012)
|expenses = 22,51 милиарда долара (2012)
|резерви = 14,98 милиарда долара (2012)
|помощ =
|кредит = BBB- (вътрешен)<br>BBB- (чуждестранен)<br>BBB+ (T&C определяне) ([[Стандарт енд Пуърс|Standard & Poor's]])
|ЦРУиме = hr
}}
Икономиката на Хърватия е доминирана от сектора на услугите, който възлиза на 70% от БВП.
Въпреки преживения срив по време на [[Югославски войни|войната]] от [[1991]]-[[1995]] г., днес тя е една от най-проспериращите страни в своя регион и бивша [[Югославия]] и най-новият член на [[ЕС]]. В периода [[2000]]-[[2007]] г. благосъстоянието ѝ непрекъснато се подобрява, с растеж на [[БВП]] между 4% и 6% годишно, което довежда до подобряване на туристическата база и засилено консуматорско търсене, движено от кредити. В същото време инфлацията остава ниска, а хърватската куна стабилна. С настъпването на [[Световна финансова криза (2008-2011)|глбалната финансова криза]], растежът на икономиката ѝ се забавя знначително, като за 2009 г. е отчетен спад от 6,9% на БВП. Проблеми като голямата [[безработица]], големия търговски дефицит, неравномерното регионално развитие и лошия инвестиционен климат са предизвикателство за правителството на бившата югославска република. Предприемат се мерки за ускорена приватизация на държавно контролирани активи от ниско стратегическо значение. Докато [[Макроикономика|макроикономическата]] стабилност е постигната, структурните реформи все още изостават. Високото ниво на външния дълг, неефективният експортен сектор, надутият държавен бюджет и силната зависимост от туризма са предпоставки за бъдещи спънки пред развитието на икономиката ѝ.
==Общи характеристики==
С влизането на Хърватия в ЕС и неговия голям пазар, правителството се стреми да подобри конкурентоспособността на икономиката, както и да максимизира готовността за усвояване на структурните фондове на съюза. Проточилата се финансова криза причинява вече четири годишна рецесия, чийто общ размер е 11%. Обвързаността на търговията ѝ с тази на европейските държави, както и банковата система, рефлектират върху влиянието на техните икономически цикли.
Адриатическата държава е приемник предимно на чуждестранни инвестиции от европейската общност, възлизащи на 3/4 от общото количество.
Безработицата достига 14% в края на 2012 г., а младежката е една от най-високите в [[Европа]]. Финансовата криза от 2008 г. въздейства силно отрицателно върху частния сектор, предимно в областта на производството, строителството и търговията, където са изгубени 115 000 работни места. Междувременно очакванията за приток на чуждестранен капитал са ограничени, което комбинирано със слабото търсене на хърватски стоки и несигурния растеж в туризма не дават основание за добри прогнози.
Разходите за здравеопазване възлизат на 7,8 % от БВП, едни от най-високите за страна-членка на ЕС. Предизвикателство е застаряващото население на страната и свързаната с това нужда от подобряване и модернизиране на здравните услуги.
Селскостопанският сектор в страната се изчислява на 5% от БВП, а селското население около 42%. Той е важен източник за осигурвяването на неговата прехрана.
През територията на Хърватия преминават 3 паневропейски коридора, свързващи ЕС с [[Югоизточна Европа]], за чието подобряване се инвестират огромни средства, главно чрез публично финансиране. Фокусът за подобряване на инфраструктурата на страната е съсредоточен върху магистралите, железопътната мрежа и пристанищата с цел да бъдат интегрирани в общоевропейската транспортна мрежа.
Коефициентът ѝ по икономическа свобода е 61,3 пункта, което я нарежда на 78-мо място в света за 2013 г. Основите за икономическо развитие са крехки с липсата на ефективно функционираща правна система. Системната корупция ерозира доверието в институциите и правителството. Същевременно държавата поддържа висок контрол върху икономическите дейности и поддържа висок дефицит, осъществявайки големи разходи.
==Земеделие==
От общо 3,18 милиона хектара земеделска земя, 63,5% е обработваема, а останалата са пасища. 80,4% от обработваемата земя е в частни ръце. Някои от световноизвестните продукти в хранителната промишленост на Хърватия са Славонския кулен, Далматинската пушена шунка, Истърската пушена шунка и Пагското сирене. в страната има 18 фабрики за обработка на риба, произвеждащи над 12 200 тона рибни продукти и деликатеси. Производството на храни, напитки и тютюневи изделия съставлява около 20% от БВП на адриатическата държава, а през 2009 г. в него са заети 53 300 души, работещи в 3408 предприятия.
==Индустрия==
[[Файл:Dizalica Luka Rijeka 170909.jpg|мини|ляво|100п|[[Пристанище]]то на [[Риека]]]]
Хърватия притежава по-добре развита лека индустрия от другите държави, съставляващи бивша [[Югославия]]. Нейните главни производствени направления включват химикали и пластмаси, машинни инструменти, обработени метални продукти, електроника, чугунени и стоманени продукти, алуминиева обработка, хартия и целулоза, строителни материали, текстил, корабостроене, петрол и петролни продукти, храни и напитки. Основната част (95%) от износа обхваща индустриални продукти.
==Туризъм==
{{основна|Туризъм в Хърватия}}
Като една от най-важните дестинации на средиземноморския туризъм, Хърватия притежава дългогодишни традиции и добри възможности за развитие. Тя е посещавана от над 10 млн. туристи всяка година. на територията ѝ са на разположение над 160 000 легла в хотели, 306 000 легла в други видове частни помещения и 180 000 места в къмпинги. На разположение са 48 пристанища с 13 000 плавателни съда по цялото крайбрежие.
Сред предимствата на туризма в страната са добре запазента околна среда, богатото историческо наследство, мекият средиземноморски климат, сигурността и близостта до големите туристически пазари на [[Европа]].
[[Файл:View old city of Dubrovnik-4.jpg|мини|дясно|200п|Дубровник]]
[[Файл:Porec riva.jpg|мини|дясно|200п|Град [[Пореч (град)|Пореч]] в [[Истрия]]]]
По крайбрежието на Хърватия са разположени над 1000 [[остров]]а. Тя разполага с 8 национални и 10 природни парка, културно и историческо наследство с многобройни културни паметници (дворецът на [[Диоклециан]] в [[Сплит]], градовете [[Тригор]] и [[Дубровник]], [[Ефразиевата базилика в Пореч]]), които са включени в световното наследство на [[ЮНЕСКО]].
Развити са различни форми на туризъм като летния и зимния, морския, конгресния, екологичния, здравния, ловния и риболовния и селския. Най-важни и притегателни центрове са [[Истрия]], [[Квамер]], [[Далмация]], [[Дубровник]] и [[Загреб]].
'''Приходи от туризъм по държави (Топ 10)'''
{| class="wikitable"
|-
! Държава !! Приходи за 2010 г. в млн. долари !! Приходи за 2011 г. в млн. долари
|-
| [[Германия]] || 80,7 || 122,8
|-
| [[Великобритания]] || 78,4 || 89,6
|-
| [[Италия]] || 75,8 || 85,3
|-
| [[Норвегия]] || 58,9 || 71
|-
| [[Франция]] || 52,5 || 63
|-
| [[САЩ]] || 49,2 || 59,1
|-
| [[Швеция]] || 42,2 || 49,2
|-
| [[Австрия]] || 36,7 || 46,9
|-
| [[Чехия]] || 30,5 || 42,3
|-
| [[Русия]] || 28,9 || 40,8
|}
==Инфраструктура==
[[Файл:A1 Naplata cestarine Dugopolje.jpg|мини|ляво|200п|Магистрала А1]]
Хърватия притежава добре развита инфраструктура, пооддържана и разширявана главно чрез държавни субсидии и свързваща почти всяка част от страната. Четири главни паневропейски коридора минават през адриатическата държава: 5b, 5c, 10 и Адриатическо-Йонийския коридор. Дължината на построената магистрална мрежа е около 1200 км, а още няколко стотин километра са планирани.
Бившата югославска република има няколко пристанища, две от които са главни - Риека и Плоче, а при основно пътническите пристанища могат да се откроят Сплит (с най-много пътници в Адриатика) и Задар. Пристанищата на Риека и Задар биват обновявани с големи инвестиции. Проектът наречен Портата на Риека цели да превърне порта в главен стоков терминал за Централна Европа, чрез изграждането на нови кранове, удължена брегова зона и изграждането на бизнес сгради.
През февруари [[2011]] г. хърватското правителство обявява план за инвестиции в размер на 13 млрд. евро, от които 3,85 млрд. евро трябва да бъдат насочени към енергийната система на страната, а 4,27 млрд. евро към транспортни проекти.
През март 2010 г. Хърватия подписва споразумение за включване към руския проект [[Южен поток]].
==Галерия==
Съвременно строителство в столицата Загреб:
<gallery>
Файл:Cibona Tower 2006.jpg|Cibona Tower
Файл:Business Centre T-Com Zagreb 1 - Architect Marijan Turkulin.jpg|Бизнес-център T-Com Zagreb
Файл:Sky Office Tower 01.JPG|Sky Office Tower
Файл:Zagrebtower 2011-may.jpg|Zagreb Tower
</gallery>
==Източници==
*[http://www.indexmundi.com/croatia/economy_profile.html Croatia Economy Profile 2013]
*[https://www.princeton.edu/~achaney/tmve/wiki100k/docs/Economy_of_Croatia.html Economy of Croatia]
*[http://www.heritage.org/index/country/croatia 2013 Index Of Economic Freedom: Croatia]
*[http://www.worldbank.org/en/country/croatia/overview Croatia Overview]
*[http://www.japodi.de/economy.html MORE FACTS ABOUT CROATIA]
*[http://www.hr/croatia/economy/tourism About Croatia]
*[http://www.fao.org/fileadmin/user_upload/Europe/documents/Publications/AI_briefs/Croatia_ai_en.pdf Agro-industry Outlook]
*[http://corporate.visa.com/_media/visa-tourism-outlook-croatia-12.pdf Tourism Outlook: Croatia]
{{Европа-модел|Икономика на|Икономика на страните в Европа}}
[[Категория:Икономика на Хърватия| ]]
| 