Марко Лерински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q2037489.
Редакция без резюме
Ред 3:
| име= Марко Лерински
| портрет= Marko Lerinski.jpg
| px = 240
| описание= български революционер
| наставка=
| роден-дата= [[20 юни]] [[1862]]
| роден-място=[[Котел]], днес [[БългарияОсманска империя]]
| починал-дата=[[13 юни]] [[1902]]
| починал-място=[[Пътеле]], днес [[ГърцияОсманска империя]]
}}
 
Line 35 ⟶ 36:
След предателство на местни [[гъркомани]] Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село [[Пътеле]] (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на [[13 юни]] [[1902]] година.<ref>Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на Българската академия на науките, София 1984, стр. 74.</ref> Погребан в черквата в [[Суровичево]], Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик [[Георги Папанчев]] и [[Дине Клюсов]].
 
Вестник „[[Революционен лист (1904 - 1906)|Революционен лист]]“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:
 
{{Цитат|Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше [[Кръстю Асенов]], но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.<ref>''Революционен лист'', 17 септември 1904 година.</ref>}}
 
[[Кирил Пърличев]] си спомня за Марко Лерински: {{Цитат|... прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност<ref>Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК "Веда-МЖ", 1999 г., стр.?</ref>.}}