Лесичарка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
'''Лесичаркa''' се намира в [[Северен Централен Район]] на [[Република България]] в [[община Габрово]], област [[Габровo]].
Селото е разположено на 42.933 ̊ северна ширина и на 25.383 ̊ източна дължина. То е с надморска височина 448 метра и площ 23,121 кв.м. Разстоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1-2 км., а най–отдалечените се намират на 5 километра от селото.
Селото се намира в [[Умерено-Континенталния пояс]]. Континенталният климат се характеризира със студена зима и много горещо лято, като най студен е месец януари, а най топло е през юли. Духат умерени северозападни ветрове с най-голяма скорост през януари и най-малка през юни. Разликата между летни и зимни температури може да достигне до 40 ̊ и повече градуса.
Покрай селото не минава река, но има малко дере от южния му край, което обаче през лятото почти пресъхва. Въпреки това в селото и близките околности има достатъчно извори с питейна вода. Само в селото бликат 10 извора, а на шест от тях са изградени корита и плочи. В по ранни времена селото се е снабдявало с питейна вода от „камъка Чириковец”. След това, когато то се е разраснало, хората са потърсили вода на други места и сами са създали чешми. По известно е „Ильовото кладенче”, което извирало на десния бряг на дерето. Малко по надолу от него се е намирал „Колювия кладенец”, който е един от най-старите извори.<ref>
== История ==
Селище Лесичарка се споменава за първи път в описа на [[Пири Карамани]] от [[Никополския санджак]] през 1550 г.(XVIвек). Махала Лесичарка край село Габровa се споменава в османски документ от 1757год. Колибите: [[Смоленца]], Лесичаркa, [[Чумаци]] и [[Карали]] се споменават в данъчни тефтери от началото на XIXвек., които се съхраняват в [[РИМ - Габрово]]. Един от тях под № Вт42 инв. №395 - 1471 са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък [[бирт]] от 1810 г. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за [[Смоленца]] – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за [[Чумаци]] – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите [[Смоленца]]. Това са колиби, които са съществували до средата на XIXвек., защото след това време [[Смоленца]] вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самият връх обрасъл с храсти и полски бурени все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.
Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на [[Предбалкана]], защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до историческия [[Дряновски манастир]], то не е пострадало.<ref>
Около 1855 год. е открито първото килийно училище в селото. То е основано по инициатива на църквата, която поела грижата за училището. Поради липса на стаи за училището, учебните занятия са се провеждали в една стая от къщата на Стоян Гиргинов. Намирало се в приземния етаж в югозападния край на къщата, непосредственно до някогашния дюкян. Учителка е била баба Цанковица – (калугерка). Няма сведения колко деца са се учили в това училище.<ref>
По късно с разрастването на революционната дейност на населението и появата на революционни комитети стари хора разказват, че през селото е минавал [[Васил Левски]] воден от [[Георги Измирлиев]], преоблечен като овчарче.<ref>
През 1909 година жаждата за знания и просвета накарала по будните жители на селото да основат "Образователно дружество "Свобода", което поради големия интерес за участие в него прерастнало през 1915г. в народно читалище "Свобода", което съществува и до наши дни.<ref>
=== Религия ===
Ред 46:
== Източници ==
<references/>
== Източници ==
== Личности ==
Line 51 ⟶ 55:
* [[Венко Венков|Венко Спасов Венков]] - оперен певец тенор.
* [[Стефана Гиргинова|Стефана Цонева Гиргинова]]–„Буря” - българска партизанка.
▲* Тотю Минчев -"История на село Лесичарка" изд.2001г.- Издателство "София Прес"
▲* Мария Стефанова Иванова - "Дипломна работа за село Лесичарка от 1968  г.
=== Други ===
| |||