Чезаре Борджия: Разлика между версии

| описание = принц на [[Андрия]] [[Пьомбино]], [[Камерино]], [[Урбино]] херцог на [[Валанс]] и [[Романя]], генерал-капитан на Светата църква

Чезаре е спретнат за кариера в Църквата. Той става епископ на Памплона на 15-годишна възраст. След училище в Перуджа и Пиза, където Чезаре учи право, е направен кардинал на 18-годишна възраст оот баща си, който става папа под името Александър. Александър VI залага надеждите на семейство Борджия в брата на Чезаре, Хуан (Джовани), който е направен капитан-генерал на Светата църква. Хуан е убит през 1497 година, при мистериозни обстоятелства. В Рим избухват слухове за участието на Чезаре в убийството. На 17 август 1498, Чезаре става първия човек в историята, който подава оставка като кардинал. На същия ден френския крал Луи XII прави Чезаре херцог на Валентиноа и това име, заедно с бившия си пост като епископ на Валенсия, обяснява прякора "Валентино".

Военната кариера на Чезаре се дължи на покровителството на папа Александър VI, и брака му със сестрата на Хуан III Наварски в хода на Италианските войни. Луи XII нахлуха в Италия през 1499 година: Чезаре придружава краля при влизането му Милано.

В този момент папа Александър решава да се възползва от създалата се благоприятната ситуация и обособяването за Чезаре като владетел в северна Италия. За тази цел, той заявява, че всички негови наместници в Романя и Марке са детронирани. Макар и на теория те да са подчинени директно на папата, тези управници са практически независими или зависими една от друга от поколения. От гледна точка на гражданите, тези наместници са били жестоки и дребнави.

Чезаре е назначен за командир на папската армия с редица италиански наемници, подкрепяни от 300 конница и 4000 швейцарската пехота, изпратено от краля на Франция Луи XII. Първата му жертва е Катерина Сфорца, сестрата на първия съпруг на сестра му Джовани Сфорца която владее Имола и Форли. Въпреки че е лишен от неговите френски войски след завладяването на двата града, Борджия се завръща в Рим, за да триумфа и да получи титлата на папския знаменосец от баща си. През 1500 създаването на дванадесетте нови кардинали Александър VI предоставя достатъчно пари за Чезаре, за да наеме на кондотиери, Вителозо Вители , Джан Паоло Баглиони, Джулио и Паоло Орсини , и Оливиеро де Фермо с който възобновява кампанията си в Романя.

Джовани Сфорца , първият съпруг на сестрата на Чезаре, Лукреция, скоро е свален от Пезаро, като градът му е превзет. Пандолфо Малатеста загуби Римини През май 1501 г. Асторе III Менфеди е възкачен като херцог на Романя. Нает от Флоренция Чезаре впоследствие добави Пьомбино към новите земи които владее. Докато кондотиери поемат обсадата на Пьомбино (която приключва през 1502), Чезаре заповяда на френските войски в обсадата на Неапол и Капуа, да се защитят от Просперо и Фабрицио Колона. На 24 юни, 1501 войските му щурмуват последните, причинява колапс на арагонската власт в южната част на Италия.

Следващата стъпка на Чезаре е Болоня , но кондотиерите, най-вече Вителозо Вители и Орсини, страхувайки жестокостта на Чезаре, създават заговор срещу него. Гуидобалдо де Монтефелтро и Джовани Мария де Варано се завръщат в Урбино и Камерино, а Фосомброне въстава. Фактът, че поданиците му са радват на неговото управление като по този начин далеч означава, че опонентите му трябваше да работят много по-трудно, отколкото биха искали. В крайна сметка той припомня, на верните му генерали в Имола, където той чакаше за насипни опонентите си Алианса до колапс. Чезаре призовава за помирение.

Въпреки, че той е една изключително способен генерал и държавник, Чезаре ще има проблеми с поддържането на неговите владения, без продължаване на папския патронаж. Николо Макиавели твърди, че подчинението и подкрепата на баща му са главна причина за слабостта на управлението му, твърдейки, че ако Чезаре е в състояние да спечели благоразположението на новия папа, той би бил много успешен владетел. Новината за смъртта на баща му (1503) пристигна, когато Чезаре планира завладяването на Тоскана. Докато той се възстановява, в замъка Сант Анджело , неговите войски контролират конклава. В крайна сметка обаче той загубва контрола над единадесетте испански кардинали и папа става Франческо Пиколомини, който става папа под името Пий III Новият папа Пий го арестува и сваля от поста генерал-капитан на папските войски. Папа Пий обаче умира 27 дни след избора си от язва на крака и папа става най-големия враг на Борджиите, Джулиано дела Ровере. Докато се движи в Романя, за да потуши бунт, Чезаре е заловен и хвърлен в затвора от Джан Паоло Баглиони близо до Перуджа. Всичките му земи стават притежание на Папската държава. Заточен в Испания през 1504, той е хвърлен в затвора в замъка Ла Мота, Медина дел Кампо от които той бяга и се присъединява към крал Хуан III Наварски. Той е убит през 1507, докато се бори за наварския крал в град Виана, Испания.

== Личен Животживот==

На 10 май 1499 година, Чезаре е женен за Шарлот (1480 - 11 март 1514), сестрата на Хуан III Наварски . Те са родители на дъщеря, ЛуизЛуиза Борджия, херцогиня на Валентиноа, (1500-1553), първияпървият брак на която е с Луи II, управител на Бургундия, и втори с Филип дьо Бурбон (1499-1557).

Чезаре е баща на най-малко 11 извънбрачни деца, сред които Джироламо Борджия , който се жени за Изабела Контеса де Карпари. По Чезаре се носят слухове, че има връзка с сестра си Лукреция Борджия, от която дори има син, Джовани Борджия, инфант Римски. Тези слухове обаче са малко вероятни. По-вероятно е фамилията Сфорца да ги разпространява лъжливо, в знак на ярост от разтрогването на брака между Лукреция и Джовани. Впрочем бащинството на инфанта е признато на Педро Калдерон (Перото).