Йосемити (национален парк): Разлика между версии

{{Инфо националенНационален парк

|Име на паркаиме=Йосèмити

|Снимка от паркаснимка =YosemitePark5 amk.jpg

|Географскагеографска ширина=37.50

|Географскагеографска дължина=-119.30

|Местонахождениеместонахождение=[[Калифорния]]

|Градград=[[Марипоса]], [[Калифорния]]

|Площплощ=3 080 км²km²

|Датадата на построяване=

|Датадата обявенна за национален паркобявяване=[[1 октомври]] [[1890]]

|Бройброй посетители=3 493 607

|Уебуеб страница=[http://www.nps.gov/yose/ Национален парк Йосèмити]

'''Националният парк Йосèмити''' (на [[английски език|английски]]: ''Yosemite National Park'') е разположен в окръзите [[Марипоса (окръг)|Марипоса]] и [[Туолъми (окръг)|Туолъми]], щата [[Калифорния]], [[Съединени американски щати|САЩ]], на изток от [[Сан Франциско]]. Паркът заема територия от около 3 080 км²km² и се простира по западните склонове на планинската верига [[Сиера Невада (САЩ)|Сиера Невада]]. Йосемити опазва девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с [[гигантска секвоя]] и едни от най-високите в света [[водопад]]и. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.

Националният парк Йосемити обхваща почти 3080 км²km² живописни девствени земи, отделени през 1890 г,. за да бъде съхранена част от Централна Сиера Невада, която се простира в източната част на Калифорния. Паркът е разположен на височина от 610 мm до над 3960 м m над [[морско равнище|морското равнище]]. Освен с алпийския пейзаж и трите гори с гигантски секвои, Йосемити е известен и с издълбаната от [[глетчер]]и [[ледникова долина]] [[Йосемити (долина)|Йосемити]], с водопадите си и скалите с необичайни форми.

* Площ към [[23 септември]] [[2000]] г.:

** Федерална земя – 307371,26 ха

** Не федерална земя – 702,54 ха

*** Обща площ – 308073,80 ха

Националният парк Йосемити е отворен целогодишно и денонощно, а най-голяма посещаемост има през месеците от юни до август, а най-ниска – от декември до февруари.

* Посещаемост през [[1999]] г.:

[[Картинка:Muir and Roosevelt.jpg|ляво|мини|Рузвелт и Мюир]]Първите човешки обитатели на тези земи са коренните жители на Америка, които се заселват в района на Йосемити най-вероятно преди 10 000 – 7 000 години. В този район живеят най-различни племена, най-последно от които е племето ''майуок'', което нарича долината Йосемити ''Ауани'', което се предполага, че означава ''„мястото на прозяващата се уста“''. Самото племе нарича себе си ''ауаничи''.

Ауаничите се препитават със [[земеделие]], събиране на [[жълъд]]и, [[лов]] и [[риболов]]. Откриването на [[злато]]то в ниските планини на Калифорния слага край на този идиличен начин на живот, когато някои от членовете на племето, разгневени от нахлуването на миньорите, атакуват едно от техните търговски поселища в каньона на река Мерсед. Като репресивен отговор миньорите организират ''„[[батальон Марипоса|батальона Марипоса]]“'', който е под командването на щата. Батальонът навлиза в долината Йосемити на [[27 март]] [[1851]] г., за да преследва местните индианци. Вождът Теная предвожда племето си при нападенията срещу белите заселници в подножието на Сиера Невада. Батальонът залавя Теная и племето му и ги отвеждат в резерват в подножието на планината, но накрая ги оставят да се върнат в долината, носеща тяхното име.

През [[1855]] г. в долината Йосемити пристига първата група туристи, а девет години по-късно [[Ейбрахам Линкълн]], подкрепен от група влиятелни калифорнийци, подписва акта за Йосемити, с който за обществен [[резерват]] под контрола на щата се отделят долината Йосемити и гората с гигантски секвои Марипоса.

През [[1890]] г. [[Робърт Ъндъруд Джонсън]], редактор на списанието ''„[[Сенчъри (списание)|Сенчъри]]“'', и [[Джон Мюър]] са обезпокоени, че високопланинският терен над парка се унищожава чрез използването му за пасища и дърводобив. Двамата започват успешна кампания за убеждаване на Конгреса да задели и високопланинските терени за национален парк.

През [[1906]] г. долината Йосемити и гората Марипоса са върнати под федерална юрисдикция. През [[1932]] г. държавата откупва земите в басейна на [[Уауона (река)|река Уауона]] и хотел „Уауона“ и ги включва в националния парк.

Тази част от Йосемити представлява най-величествения пейзаж в Сиера Невада. През лятото ливадите, езерата и голите гранитни склонове изобилстват от живот. Поради краткия летен сезон, растения и животни се възползват максимално от топлите дни за растеж, репродукция и трупане на хранителни запаси, преди да започне дългата и студена зима.

* Шосето Тайога (шосе № 120, Калифорния) пресича този район. Построено е през [[1882]]–[[1883]], първоначално като миньорски път, а през [[1961]] г. е модернизирано. Шосето пресича район на езера, ливади, гранитни куполи и високи върхове. Покрай шосето има отбивки, от които се откриват панорамни гледки. Шосето пресича билото на Сиера Невада през прохода Тайога на височина 3031 м над морското равнище – най-високото място в Калифорния, до което може да се достигне с автомобил.

* Ливадите Туолъми са разположени на височина 2993 м над морското равнище и са най-обширните субалпийски ливади в Сиера Невада. Намират се на 88,5 км от долината Йосемити по шосето Тайога. През лятото ливадите Туолъми са отправна точка за туристически преходи, а стават все по-популярни и като район за зимен туризъм.

Гората Марипоса, намираща се на 56 км южно от долината Йосемити, е най-голямата от трите гори с гигантски секвои в Йосемити. Горите Туолъми и Мърсед са близо до местността [[Крейн Флет]]. Въпреки заплахата от страна на човека, тези огромни дървета, най-големи от всички живи организми, устояват хилядолетия. Обаче едва през последните години започва да се разгадава средата, в която растат гигантските секвои. През последните 100 години защитата им понякога е недостатъчна, а понякога – прекалено силна. Например, в края на [[19 век]] през две от секвоите в гората Марипоса са прокарани тунели. Обратно, добрите намерения създават друг проблем – защитата от пожари има отрицателен ефект.

Секвоите са се приспособили чудесно към огъня. Дървесината и кората са пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета, които все още виреят добре, показват, че те са устояли на много унищожителни [[пожар]]и. Репродукцията на секвоята също зависи от огъня. Малките ѝ семена се нуждаят от минимално количество [[почва]], за да покълнат, но на фиданките е необходима слънчева светлина. Исторически, честите естествени пожари разреждат гората, намаляват конкурентните видове и обогатяват почвата с [[минерали]]. Но през годините на ограничаване на пожарите се натрупват паднали клони, листа и др., които пречат на [[възпроизводство]]то и позволяват на дървета, които могат да растат и на сянка, да навлязат в гората от секвои. Управата на националния парк понастоящем симулира естествени пожари, които да подобрят здравето на гората.

Долината Йосемити е вероятно най-известният в света пример за образуван от глетчер [[каньон]]. Нейните буйни водопади и извисяващи се скали, скални куполи и масивни монолити са изключително чудо на природата. Характерни за долината Йосемити са отвесните стени и плоското дъно. Еволюцията и  започва, когато по каньона на река Мърсед се спускат алпийски глетчери. Ледът отсича по-слабите части от гранитните скали, като ги откъсва от местата им и ги отнася, като доста разширява каньона, проправен от река Мерсед през Сиера Невада. По-твърдите и по-солидни части, каквито са скалите ''[[Ел Капитан (Йосемити)|Ел Капитан]]'' и ''[[Катидрал (връх, Калифорния)|Катидрал]]'', остават цели. Накрая глетчерът започва да се топи и последната [[морена]], останала след последното настъпление на глетчерите в долината, прегражда като бент водата от топящия се [[лед]] и по този начин в новосъздадената U-образна долина се образува древното езеро Йосемити. Най-накрая седиментите запълват езерото, като образуват съвременния плосък под на долината. Същият процес сега запълва езерото ''Мирър'' (огледало) в подножието на скалата ''[[Халф Доум]]'' (половин купол).

Обратно на долината Йосемити, каньонът на река Мърсед, извън парка, е типичен V-образен каньон, понеже глетчерите не са стигнали до него. Извън самата долина, по залесените слонове личат следи от глетчер, но през по-голямата част от този район не са минавали глетчери.

Националният парк Йосемити е обитаван от 300 – 500 [[Американска черна мечка|черни мечки]]. Въпреки името си обаче, много малко от тях са черни и по-обичайно е да са с различен цвят в диапазона от черен през кафяв до светлокафяв и жълто-кафяв.

Когато първите заселници идват в Йосемити преди повече от 150 години, из планината бродят стотици [[калифорнийска дива овца|калифорнийски диви овце]]. Обаче скоро след това дивите овце започват да изчезват от Йосемити, поради лов, болести и конкуриране за храна с питомните овце. Днес, след положените усилия на управата на националния парк и редица други служби и организации, калифорнийската дива овца отново е част от фауната на Йосемити. Среща се в източната част на парка.

Този сребристо-сив представител на семейство Кучета се среща в Йосемити през цялата година. [[койот|Койотите]], ''Canis latrans'', се хранят предимно с полски мишки и катерици, обаче са се научили да си просят храна и от хората. За съжаление, човешката храна е вредна за тях, освен това, когато се опитват да получат храна от хората, може да ги блъсне кола.

Всички елени в Йосемити са черноопашати (''Odocoileus hermionus''). Английското им название ''mule deer'', означаващо ''муле елен'', им е дадено поради това, че ушите им напомнят тези на мулето. Често се забелязват да пасат по ливадите или около тях. Понякога се приближават и до хората, но могат да станат опасни, ако не могат да избягат – копитата и рогата им са остри.

В Йосемити се срещат различни видове дървесни и земни катерици. Една от най-известните катерици в парка е западната [[сива катерица]], ''Sciurus griseus''. Характерни са с рунтавите си сиви опашки. По време на размножителния им период (два пъти годишно), стават оживени, преследват се, бият се и вдигат шум.

Това е светлосиня на цвят птица, със заострена сиво-черна качулка. Наричат я ''лагерен крадец'', поради това че краде храната на туристите. За Стелеровата сойка, ''Cyanocitta stelleri'' е характерен звукът, който издава, подобен на мучене на крава. Често той означава, че птицата е намерила храна.

От 27 различни вида дървета в парка, най-лесно, поради внушителните им размери и отличителни белези, се разпознават следните четири:

* [[калифорнийски черен дъб|Калифорнийският черен дъб]], ''Quercus kelloggi'', се среща в изобилие в долината Йосемити. Той е голямо [[широколистни|широколистно дърво]] с жълто-зелени листа и тъмен ствол. Ражда жълъди, които индианците майуок смилат на брашно.

* [[калифорнийски тамянов кедър|Калифорнийският тамянов кедър]], ''Calocedrus decurrens'', е характерен с червеникавата си кора, поради което често го бъркат с гигантската секвоя. Тамяновият кедър се среща в изобилие из Сиера Невада, докато секвоите растат само в ограничен брой гори.

* Гигантската секвоя, ''Sequoiadendron giganteum'', е най-голямото дърво на земята. В Йосемити има три гори с гигантски секвои. Гигантската секвоя често живее между 1000 и 3000 години. Някои от тези дървета са посадени в долината Йосемити от заселници, но са донесени от друго място.

{{Commons|Yosemite|Йосемити}}

* [http://www.yosemite.national-park.com/info.htm Информация, предоставена от Управата на националния парк]

* [http://www.nps.gov/yose Уебсайт на Управата на Нациоанален парк Йосемити]

* [http://www.yosemite.org Асоциация Йосемити]

* [http://www.pbase.com/ngruev/yosemite Снимки от парка Йосемити]