Подводница: Разлика между версии

Идеята за боево предназначение на подводен плавателен съд е на [[Леонардо да Винчи]]. По-късно обаче той унищожава този свой проект, тъй като се опасява от последствията на една евентуална подводна война. През 1578 година англичанинът Уилям Боурн описва гренландска подводница от тюленови кожи с тръба-[[шнорхел]], която воюва в [[Черно море]]<ref name="seelive">,{{cite book hrf|title=Жители моря&nbsp;— Подводные лодки |last= |first= |authorlink= |coauthors= Г. Вильчек, А. Журавлёв |year=2007 |publisher=Аванта |location= |isbn=5-98986-088-9 |pages= 184|url= |accessdate=}}</ref>, но неговите идеи остават на хартия. По същество това е принципът на баласта, винаги използван оттогава при това просто изобретение.

Много скоро далновидни хора прозират големите възможности на подводниците за нуждите на военното дело. Може да се каже, че военното им използване започва през 1775&nbsp;г. когато американецът Дейвид Бушнел създава ръчно управлявано, с формата на шишарка устройство, предназначено за един човек.{{hrf|Navy Department Library|2013}} Нарича го „Морска костенурка“. През 1776&nbsp;г. „Морската костенурка“, управлявана от сержант Ерза Лий, се опитва да се насочи към британски кораб в пристанището на [[Ню Йорк]], за да го потопи с помощта на [[бомба]] с часовников механизъм. Вместо това обаче е отнесен от течението защото единствената двигателна сила е [[манивела]], задвижвана ръчно от вътрешната страна на малкия съд<ref>[http://web.mit.edu/invent/iow/bushnelld.html{{hrf|Massachusetts InventorInstitute of the Week: Archive]. mit.edu</ref>.Technology|1999}} Все пак това е първата подводница с независимо управление и първата, която използва [[витло]] за задвижване.

Подводницата „Хънли“, собственост на силите на [[Американска конфедерация|Американската конфедерация]], отбелязва първото убийство по време на Гражданската война в САЩ, когато през февруари 1864&nbsp;г. потопява кораба „Хаусътоник“ на силите на Съединението. „Хънли“<ref name="1862subs">{{cite web hrf|url=http://www.navyandmarine.org/ondeck/1862submarines.htm |title=Submarines in the Civil War |author=Chuck Veit |date=September 17, 2011 |work=On Deck: The webzine of the Navy and Marine Living History Association }}</ref> е подобна на „Морската костенурка“, придвижва се с ръчната тяга на екипаж от 8 души, който задвижва витлото с помощта на манивела. Макар да е първата, която успява за първи път да торпилира и потопи вражески кораб, екипажът и&#768; не успява да я освободи от корпуса на „Хаусътоник“ и така отива на дъното заедно с него.

През 1887 година военноморските сили на САЩ обявяват отворен [[търг]] за най-добър проект на торпедна подводница, като за целта се отпускат 2 милиона долара за построяването и&#768;. Изискванията са парната машина да е с мощност от 1000 конски сили. Дизайнът на Холанд печели, но подводницата не е финансирана поради разногласия и несъответствия в договора. На следващата година на нов търг Холанд печели отново, но новият секретар на военния флот пренасочва парите към друг проект<ref name="Holland">[http://bgnauka.com/a/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-1870-1914-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Подводници от 1870 - 1914 година], ''{{hrf|Българска наука''</ref>.|2011}} Все пак първата серия механично задвижвани подводници, пуснати в експлоатация от военноморските сили на [[Великобритания]], [[Япония]], [[Русия]] и Съединените щати е построена от същия ирландски дизайнер [[Джон Филип Холанд]] през 1900 г. Няколко от тях са задържани в руските императорски и японските военноморски сили по време на Руско-японската война през 1904-1905 г.

Холанд напуска ''Electric Boat Company'', недоволен от отношението към него и създава своя собствена компания „John P. Holland’s Submarine Boat Company“. Той успява да продаде плановете на две от по-големите и подобрени подводници, за да бъдат построени в Япония&nbsp;— едната достига скорост от 16 възела под вода, около два пъти повече от петте предишни модела на Холанд с които Япония разполага<ref.{{hrf|Българска name="Holland" />.наука|2011}} Към изобретението на Холанд има интерес по цял свят, но се оказва, че правата над неговите модели се държат от ''Electric Boat Company''.

Военните подводници за първи път имат значително влияние по време на Първата световна война, като например подводниците на Германия, които участват във военни действия в първата атлантическа битка, и са отговорни за потъването на [[Лузитания (кораб)|Лузитания]], който е бил потопен в резултат на нерегулирана и неограничена употреба на подводници и често се цитира сред причините за влизането на САЩ във войната.<ref>{{cite bookhrf|title=Germany and the Americas|author=Thomas Adam|page=2005|1155}}</ref> Убити са 1198 души, включително жени и деца.

В самото начало на войната Германия има само 20 подводници, но леснодостъпни и готови за битка, включващи дизеловите от клас U-19 с диапазон 5 000 мили и скорост осем възела, които работят ефективно около целия британски бряг<ref>Douglas .{{hrf|Botting, pages |1979|18-19 "The U-Boats", ISBN 7054 0630 X</ref>.}} За сравнение Кралският военноморски флот има общо 74 подводници, но със смесена ефективност.

През август 1914 г. флотилия от десет подводници отплава от базата в Хелиголанд да атакува кралската флота бойни кораби в [[Северно море]] в първия подводен патрул във военната история<ref>.{{hrf|Gibson and Prendergast, p. |2003|2</ref>.}} Целта им е да потопят кораби на ''British Grand Fleet'' и намалят численото им превъзходство. С много повече късмет, отколкото стратегия, първият набег не е успешен. Само едно нападение е извършено, когато U-15 изстрелва [[торпедо]] (което не уцелва) при HMS Monarch, а две от десетте подводници са загубени. U-9 има по-голям късмет. На 22 септември 1914 година, докато патрулират региона на южната част на Северно море, U-9 намира [[ескадрила]] от три остарели бронирани британски [[крайцер]]а (HMS Aboukir, HMS Хог и HMS Cressy), на които е възложено да предотвратят навлизането на германски надводни кораби в източния край на [[Ламанш]]а. U-9 уцелва с всичките си шест торпеда, презареждайки под вода и така потопява и трите крайцера за по-малко от час.

През Втората световна война Германия използва подводници за постигане на опустошителен ефект във Втората битка на Атлантическия океан<ref>'',{{hrf|Доценко В.'' Флоты XX века // История военно-морского искусства. — под. ред. В. И. Куроедова. — Москва : ЭКСМО, |2003. — Т. 2. — 825 с. — ISBN 5-699-04857-X — С. |191</ref>,}} където се опитва да прекъсне британските маршрути за доставка и потопява повече търговски кораби, отколкото Великобритания може да замени. Въпреки че подводниците унищожават значителен брой кораби, стратегията в крайна сметка не успява. Основното нововъведение се оказва подобрената комуникация, криптирани съобщения и използване на шифър с известната машина [[Енигма]].

До края на войната, почти 3000 съюзнически кораби (175 бойни кораба, 2825 търговски кораби) са потопени от подводници<ref>.{{cite bookhrf|last=Crocker III|first=H. W.|title=Don't Tread on Me|publisher=Crown Forum|year=2006|location=New York|page=310|isbn=978-1-4000-5363-6}}</ref>. От 40 000 мъже служещи на подводници, 28 000 (70%) загубват живота си.