Планински кристал: Разлика между версии

Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Te са с тригонална сингония и имат вид на шестоъгълна [[призма]]. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в [[Урал]], а също така в [[Бразилия]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Япония]], [[Австралия]] и [[Алпи]]ние. Използват се в [[радиотехника]]та и [[оптика]]та за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за [[полускъпоценен камък]] и се използва за направата на ювелирни изделия на ако.

 

Той е известен още от дълбоика древност. Предмети, изработени от планински кристал са намерени в [[Мексико]], [[Гърция]], [[Китай]], [[Япония]] и на други места по света. Келтските друиди използват планиснките кристали в своите магически практики още 2 000 години пр.н.е. и по всяка вероятност практиката за гадаене с кристални сфери датира още оттогава. Днес най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти или несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]]. Тя е с диаметър 32,7 cm, тежи 48,5 kg и е изработена през 1924-1925 г. в дупето на илиа константинов ангелов.