Луций Аней Сенека: Разлика между версии

'''Луций Аней Сенека '''({{lang-la|Lucius Annaeus Seneca}}) е римски философ и писател ––– един от най-видните римски мислители и пръв представител на т.нар. Нова стоа ––– заключителния етап от историята на [[стоицизъм|стоицизма]]. Произхожда от богат аристократически род ––– баща му е реторик[[ретор]], принадлежащ към съсловието на конниците. За да даде по-добро образование на децата си се переселвапреселва в Рим, където учители на младия Сенека са [[Сотион (учител на Сенека)|Сотион]], Атал, които по идеи са близки на стоицизма. Безспорно най-силно е влиянието на баща му.

Твърде млад, образованият и блестящ оратор Сенека бързо добива популярност и по време на управлението на императораимператор [[Калигула]] влиза в сената. Една от речите му предизвиква такава завист у императора, че последният заповядва да го ликвидират. Спасява го една от императорските наложничкиналожници, която убеждава императора, че Сенека е тежко болен и скоро ще умре. През 41 г. по подозрения на Меселина[[Месалина]], съпруга на Клавдий, Сенека е обвинен в прелюбодеяние с една от племенниците на императора и едва спасил се от най-тежото наказание, е въдворен на о. Корсика. Там написва „Утешение„''Утешение към Хелвия“Хелвия''“ ––– послениепослание към майка муси и „За„''За краткостта на живота“живота''“ ––– написано в последните години от заточението му. През 48 г. Месалина е убита и съпруга на Клавдий става [[Агрипина Млада|Агрипина]], благодарение на която се завръща в Рим, получава висша държавна длъжност и става наставник на сина ѝ –– [[Нерон]]. В хода на дворовитедворцовите интриги Клавдий е отровен и скиптърът поема 16-годишниягодишният Нерон. Сенека е негов съвсетниксъветник и автор на речите му. Започват жестокостите на Нерон, които философът оправдава; първо поддържа тезата за самоубийството на майка му, но колкото повече се множат престъпленията, толкова повече подозренията към Сенека се увеличават. Това хвърля черна сянка върху името му. Вроденото му чувство за самосъхранение го подтиква да се оттегли от двора. Прави го под предлог, че желае да се посвети на литературно-философската си дейност. Ала все по-редките му появи в двореца засилват подозренията на Нерон. Наклеветен за участие в заговор срещу имепартора.императора Нерон нарежда на бившия си наставник да се самоубие; така Сенека прерязва вените си през 65 г.

Голям майстор на формата - блестящ стилист - Сенека въздейства с елегантност на литературните форми и като добър познавач на античността. Главното му и най-известно съчинение е „Нравствени„''Нравствени писма до Луцилий“Луцилий''“, съдържащо 124 писма, образец на римския епистоларен жанр. В него са отразени етико-философските идеи на мислителя, преживял немалко от превратностите на своето време. Писмата са адресирани до приятеля му Луцилий, който от епикурейството[[епикурейство]]то преминава към позициите на стоицизма. На проблемите на етиката са посветени още „За„''За гнева“гнева''“ , „За„''За милосърдието“милосърдието''“, „За„''За щастливия живот“живот''“, „За„''За благодеянията“благодеянията''“, „За„''За снизхождението''“ и снизхождението“др. Автор е на натурфилософското произведение „Естествено„''Естествено-научни въпроси“въпроси''“, където продължава богатата традиция на стоиците по въпросите за природата.

Автор е на девет трагедии, -сред които „Медея“„''Медея''“, „Едип“„''Едип''“, „Агамемнон“„''Агамемнон''“ и др., сюжетите на които са почерпанипочерпени от творбите на [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]]. В сатирата „Отиквяването„''Отиквяването на Клавдий“Клавдий''“ обрисува иронично образа на бившия [[император]].

Основното понятие в [[етика]]та на Сенека е понятието ''добродетел'', схващано като обща цел на всички индивиди, независимо от техния [[произход]] или [[съсловна принадлежност]]. Върху осъществяването на добродетелния живот не играят такива фактори като слава, обществено положение и други подобни. Решаващото условие за създаването на моралния човек е [[разум]]ът, който трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците. Рационализмът на Сенека е отрицание на хедонизма, цинизма и грубо материалистичната и вулгарна представа за живота.

* Радев Р., ''Велики философи'', София, 1990, с.82-89.