Христо Силянов: Разлика между версии

'''Христо Иванов Силянов''', с псевдонимпсевдоними '''Рушкин'''<ref>Съобщение от ЗП на ВМОРО за решенията на Одринския конгрес, 11 август 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 313.</ref> '''Иже Глаголев'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.45</ref>, е [[България|български]] [[въстание|въстаник]], [[поет]], [[историк]] и [[мемоарист]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като документира дейността и&#768; в най-известния си труд „[[Освободителните борби на Македония]]“ (2 тома, 1934 и 1943). Съществува твърдение, че е бил член на масонска ложа<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref>.

Роден е в [[Цариград]] на [[28 май]] [[1880]] година в семейството на Иван Силянов от [[Охрид]], а майка му е гъркиня. Учи в Цариград и в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в [[Битолска българска гимназия|Битолската българска гимназия]], в която става член на ВМОРО. Работи като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където от 1899 до 1900 г. е член на [[Прилепски революционен район|окръжния революционен комитет]]. След 1900 учителства в [[Лерин]], а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на [[Марко Лерински]]. Участва в каналите по пренос на оръжие от [[Гърция]] за [[Костурско]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_10.html]</ref>. Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от 3-4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] на [[28 юни]] [[1903]] г.

През 1908 става допълнителен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]] на ВМОРО, като се опитва да запази единството на организацията.

По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на партизанска чета № 6 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която заедно с чета № 4 на [[Васил Чекаларов]] и чета № 5 на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] съставлява [[Костурска съединена чета|Костурската съединена чета]], действаща заедно с гръцките войски в [[Костурско]]. През Междусъюзническата война е в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 611, 892.</ref>

По време на Първата световна война е затворен като русофил по аферата на [[Антон Прудкин]] във Варна.

Умира на [[26 септември]] [[1939]] г. в [[София]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.</ref>. При погребението му реч държи [[Димитър Талев]]<ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник - — Спомени от Странджа - — От Витоша до Грамос, Издателство "Български писател", София, 1984, стр.616</ref>. Синът му [[Евгений Силянов]] (1907–1997) е изтъкнат български дипломат.<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=148 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref>