Астеносфера: Разлика между версии

 

==Разположение и физична същност==

От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните [[Напрежение (механика)|напрежения]]. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ [[якост]] е толкова малка, че може да се пренебрегне. [[Температура]]та ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на [[Сеизмична вълна|сеизмичните вълни]], което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.