Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 19:
което според събранието е неприемливо и то осъжда опитите за интернационализиране на българската революционна организация. Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с бившия вътрешен деец Христо Чернопеев и бившия върховист Антон Бозуков. В комитета влизат още [[Тане Николов]], Апостол Петков, [[Георги Занков]] и [[Димитър Ляпов]].
[[File:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|дясно|мини|250п|На снимката: [[Апостол войвода|Апостол Петков]], [[Христо Чернопеев]], [[Михаил Чаков]], [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], [[Антон Бозуков]] и други.]]
На 1 август 1910 година във вестник [[Камбана (вестник)|„Камбана“]] БНМОРО публикува „Позив към всички съмишленици на македоно-одринската освободителна кауза“, в който се заявява, че въоръжената намеса на България е гаранция за успеха на македоно-одринското освободително движение, защото:
{{цитат|не може да има два идеала
БНМОРО се опитва да се изгради като единствена българска революционна структура и в Османската империя и в България и така влиза в конфликт с ВМОРО около Христо Матов, която благодарение на дейността на [[Тодор Александров]] се възражда в [[Скопски революционен окръг]]. През май Чернопеев, Бозуков, Занков, Петков и Николов се срещат с Матов във Варна. В преговорите при посредничеството на [[Христо Попкоцев]] и [[Христо Цветков]] двете страни констатират, че нямат принципни различия за целта, средствата и задачите не успяват да се споразумеят за легитимността на структурите, като Матов отхвърля предложението за обща комисия. Дейците на БНМОРО Чернопеев и Занков се срещат и с лидера на третата фракция в освободителното движение - [[Яне Сандански]], но той се е самоизолирал и отказва съвместна дейност.
БНМОРО започва изграждането на местни структури, като Главният комитет нарежда да се започне с изборите на длъжностни лица. В края на юни войводите на БНМОРО започват да навлизат в районите си. На 29 юни границата минават Апостол Петков, Тане Николов и [[Продан Христов]], последвани след няколко дни от Чернопеев, Чавдаров, Занков, Чаков и [[Михаил Скендеров]].
Дейците на БНМОРО подобно и на Христо Матов смятат, че ролята на четническата тактика трябва да намалее, а въстанието като средство за постигане на целите отпада за сметка на терористичните методи, които могат да провокират намесата на България и Великите сили за решаване на Македонския въпрос. При това единомислие в началото на 1911 година Главният комитет на БНОМО отново се обръща към Скопските и [[Битолски революционен окръг|Битолските]] дейци, като ги призовава да изпратят делегати на предстоящия конгрес на организацията. В отговор [[Петър Чаулев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], Христо Матов и Христо Цветков наричат членовете на БНМОРО отцепници и отказват да участват в конгреса ѝ, но предлагат обща среща за обединение. Срещата е проведена през февруари и е избрана комисия, която да съгласува принципите на общата дейност, в състав Христов и Александров за ВМОРО, Чернопеев и Бозуков за БНМОРО. На 26 февруари комисията решава за обединение в една организация като на базата на програмните документи на ВМОРО и БНМОРО определя основните принципи: в организацията се приемат само българи националисти, дейците извън Османската империя са само спомагателни членове, ЦК и ЗП се избират с писмено разбирателство между окръзите. Така БНМОРО отстъпва в полза на запазване на утвърдената структура срещу налагане на българския национален характер на организацията, отразен и в новия Централен комитет
== Бележки ==
| |||