Българско тайно революционно братство: Разлика между версии

След като [[Борис Сарафов]] става председател на Върховния комитет през 1899 г. той предлага на Братството преговори и посредничество. Това кара Гарванов да замине през 1900 г. за разговори в [[София]]. Сарафов, който открито симпатизира на Вътрешната организация, го съветва да се помирят и обединят. Гарванов получава такъв съвет и от министър-председателя [[Рачо Петров]]. Остава недоволен и отива в Цариград на среща с [[Екзарх Йосиф]]. Екзархът също не одобрява революционните действия на ВМОРО, но отказва да се бори срещу тях, като се мотивира, че на нейна страна са както князът, така и правителството. След тези разговори Ив. Гарванов се връща в Солун и запознава Братството с положението. След обсъждане надделяват гласовете за помирение и разбирателство. Тогава решават да изчакат помирителен пратеник от Сарафов, както е било обещано на Гарванов. И наистина, през септември 1900 г. в Солун пристига офицерът от ВМОК [[Иван Камбуров]] (Йоцов<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48</ref>) от [[Елена]]. След преговори с двата враждуващи лагера се постига споразумение, като с протокол, подписан от [[Христо Татарчев]] и от Гарванов, приподписан и от Камбуров „Революционно братство" прекратява съществуването си. Наскоро след това, в присъствието на [[Пере Тошев]], членовете на Братството са приети под клетва в редовете на ВМОРО. Те оказват впоследствие значително влияние на вътрешната организация и стават ядрото на дясното крило на ВМОРО. Гарванов, който е избран за председател, инициира организирането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.<ref>Караманджуков, Христо. "Родопа през Илинденско-Преображенското въстание" (Изд. на Отечествения Фронт, София, 1986).</ref><ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=29 Биография на Иван Гарванов от сайта на ВМРО-БНД]</ref>