Уикипедия

Брюксел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Образование: Отдел известни личности преместен от Брюксел (община)
мРедакция без резюме
Ред 29:
Според [[Вестфалски мирен договор|Вестфалският мир]], сложил край на войната през 1648 година, северната част на Нидерландия е призната за независима, а южната част заедно с Брюксел остава под испанско управление. През втората половина на [[XVII век]] при [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]], Франция се опитва да установи господстващо положение в Европа. Френските войски завладяват [[Ено]] и [[Западна Фландрия]].
 
През 1695 година брюкселският Гран Плас е обстрелван в продължение на три дни от артилерия и почти напълно разрушен. По [[Рейсвейкският мир]] от 1697 година французите е трябвало да напуснат белгийските територии. В хода на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] (1701—1714) [[Южни Нидерланди|Южните Нидерланди]] (заедно с Брюксел) попадат в ръцете на представителите на ХасбургитеХабсбургите от [[Австрия]].
 
=== Борба за независимост ===
През 1789 година с помощта на Брабантското въстание Брюксел за кратко време придобива независимост от управлението на ХасбургитеХабсбургите по времето на [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]], докато териториите не са превзети през 1794 година от войските на [[Франция|Френската република]]. Френското господство е отхвърлено през 1815 година след поражението на [[Наполеон]] в [[битка при Ватерлоо|битката при Ватерлоо]], който се намира на 15 км на юг от Брюксел. На [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] през 1814—1815 е решено да се обединят Южните Нидерланди със Северните под управлението на [[Вилхелм I]].
[[Файл:Wappers belgian revolution.jpg|thumb|[[Белгийската революция]] от 1830 година в Брюксел]]
Нидерландският Юг, където са били разпространени френският език и [[католицизъм|католицизма]], се е чувствал ощетен в областта на държавното управление, образование и икономическо развитие в сравнение с [[Протестантство|протестантският]] Север, разговарящ на нидерландски език. След определено време [[Белгийска революция|Белгийската революция]] довежда до отделянето на Белгия от [[Обединено кралство Нидерландия|Обединеното кралство Нидерландия]] и образуването на Белгийското кралство. Най-силните държави през този период — [[Англия]], [[Прусия]], [[Австрия]] и [[Русия]] са били заинтересовани от мирно разрешаване на конфликта и провъзгласяват на [[Лондонска конференция|Лондонската конференция от 1830 година]] независимостта на новата държава. Брюксел става столица на кралството, а [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]] — първият крал на Белгия с форма на управление [[конституционна монархия]].
Ред 42:
[[Файл:Bruxelles-Brussel.jpg|left|thumb|Двуезичие в Брюксел]]
 
Старият конфликт между фламандското, нидерланскоезично и валонското, френскоезично население води до това, че през 1932-1938 година Брюксел се превъръщапревръща в двуезичен: имената на улици, спирки на общественият транспорт и общините са дублирани на два езика. Под влиянието на по-развита по това време Валония градът все повече се «пофренчва» и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френския стил.
 
 
Ред 137:
Най-бързо населението на Брюксел се увеличава по време на урбанизацията през XIX—XX век: за едно столетие числеността на населението нараства два пъти, от 98 000 през 1830 година до 200 433 човека през 1930 година. Пикът на числеността на населението е бил в 1930 година и от тогава населението на града намалява и през последните 30 години е около 140 000.
 
През 2007 година [[коефициент раждаемост|коефициента на раждаемост]] е 17,4, а [[Коефициент смъртност|коефициента на смъртност]] 8,8. Така [[Естествен приръстприраст|естественият приръстприраст на населенииетонаселението]] е +8,6, а общият +17,1, което се явява доста висок показател за Европа.<ref>ДемографичнитеДемографските коефициенти са изчислени въз основа на статистическите данни [http://ecodata.mineco.fgov.be/mdn/Bevolkingsloop.jsp?S=G21004 ecodata]</ref>
 
Половият състав на населението на града е еднороден 50,18 % мъже и 49,82 % жени.<ref>Данните [http://www.statbel.fgov.be/ на Националния статистически институт]</ref> Половината от цялото брюкселско население (51,6 %) е неомъжено/неженено.<ref> [http://ecodata.mineco.fgov.be/mdn/burgerlijke_staat.jsp?S=G21004 Национален статистически институт]</ref>
Ред 149:
 
== Администрация и управление ==
Регионът Брюксел-столица е един от трите региона на Белгия, като френската и фламандската общност упражняват всяка от своя страна, своите културни компетенции на територията на региона. Брюксел има регионален парламент с 89 депутати (72 френско говорещи и 17 фламадскофламандско говорещи, като партиите се организират на езикова основа) и правителство с министър-председател и управител.
 
Регионът Брюксел-столица е съставен от 19 общини (през 1831 г. Белгия е разделена на 2 739 общини), всяка една управлявана от кмет. За разлика от повечето общини в Белгия, тези, разположени в региона Брюксел-столица не са били слети с други по време на реформите през 1964, 1970 и 1975 г. Въпреки това, няколко общини извън региона, са исторически свързани с град Брюксел, като Лаакен, Харен и Недер-на-Хембек, които са обединени с града през 1921 г.
Ред 203:
 
== Икономика ==
Брюксел е най-големият икономически център на Белгия. На икономическия ръст на белгийската столица помагат както централното ѝ разположение, така и фактът, че там са разположени такива международни организации като ЕС и НАТО. По обем [[БВП]] на глава от населението Брюксел заема трето място сред европейските градове след [[Люксембург]] и централен [[Лондон]]. Най-голяма печалба принасят [[гастрономия]]та (през април 2007 г. в града има повече от 2000 [[ресторант]]а) и сферата на услугите. Освен това е развито [[машиностроене]]то. В града има голям брой финасовофинансово-кредитни институции.
 
== Транспорт ==
Ред 216:
 
=== Автомобилен транспорт ===
[[Картинка:A201-ring-Bru.JPG|thumb|Магистралата [[R0]] с табела за летището [[Завентем (летище)|Завентем]]]]
В Брюксел се събират много линии на пътните комуникации на страната. Пътната мрежа прилича по своето устройство на френската [[пътна мрежа]]: подобно на [[париж]]кия булевард Périférique в Брюксел е налице околовръстна [[магистрала]] R0, към която се включват пътища от всички посоки. Цялата мрежа от магистрали е добре осветена.
 
Поради големи задръствания на главните кръстовища голяма част от пътищата са преместени под земята. Така скрити под земята са не само прави участъци, но и разклонения, и дори [[светофар]]и. Един от [[тунел]]ите води директно от магистралата в източната част на града в квартала, където са разположени учереждениятаучрежденията на ЕС.
 
== Гербове ==
Ред 236:
 
== Изкуство и култура ==
В Брюксел има над 40 музея<ref>[http://www.brussels.org/mus.htm Museum]</ref> включително Музей на Модерното изкуство <ref>[http://www.trabel.com/brussel/brussels-museums-modernart.htm Museum of Modern Art]</ref> и кралският музей за изящни изкуства на Белгия. Последният разполага с богата колекция от различни художници, включително фламандски художници като Брьогел, Рогир ван дер Вейден, Робърт Кампин, Антъни ван Дайк, и Яков Йорданс. Други музеи са музеят на Магрит, който съдържа най-голямата колекция в света на творчеството на сюрреалиста Рене Магрит и Белгийският музей на комиксите.
 
Градът е бил домакин на много панаири и конференции. През 1958 тук се провежда и [[Световно изложение]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Брюксел“.