Въглехидрат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 49:
'''[[Дезокси захар]]ите''' са монозахариди, при които една хидроксилна група е заместена с водороден атом. Най-известният представител на дезокси захарите е [[дезоксирибоза]]та, която участва в структурата на [[ДНК|дезоксирибонуклеиновата киселина]] (ДНК).
Особено място сред групата на въглехидратите заемат [[захарна киселина|захарните киселини ]], производни на монозахаридите, при които карбонилната и/или терминална хидроксилна група е окислена до карбоксилна. Те се отличават с многообразни, но и жизнено важни биологични функции. Така например [[аскорбинова киселина|аскорбиновата киселина]] (витамин C) е както антиоксидант, така и кофактор участващ в редокс процесите; [[галактуронова киселина|галактуроновата киселина]] и [[идуронова киселина|идуроновата киселина]] са структурните
=== Дизахариди ===
Ред 101:
=== Пектин ===
{{основна|Пектин}}
'''Пектинът''' (от гръцки πηκτικός — пектикос, "пресечен, съсирен"<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%2382916 Pektikos, Henry George Liddell, Robert Scott, "A Greek-English Lexicon", at Perseus]</ref>) е структурен полизахарид съдържащ се в първичната клетъчна стена на сухоземните растения. Изграден е от остатъци на D-галактосилуронова киселина свързани с 1,4-гликозидна връзка. Произвежда се с търговска цел като бял до светло кафяв прах, предимно извличан от цитрусови плодове. Използва се като сгъстител в хранителната промишленост, в
=== Хиалуронова киселина ===
'''Хиалуроновата киселина''' (известна и като '''хиалуронан''' и '''хиалуронат''') е анионен, несулфониран гликозаминогликан, изграден от дизахарид съставен от D-глюкуронова киселина и D-N-ацетилглюкозамаин свързани чрез β-1,4 и β-1,3 гликозидни връзки. Разпространена е широко в [[съединителна тъкан|съединителната]], [[епителна тъкан|
| last=Frasher| first=J.R.E ''et al'
| title=Hyaluronan: its nature, distribution, functions and turnover
Ред 116:
| last3=Laurent
| first3=U. B. G. | pmid=9260563}}</ref>
Като водещ компонент на екстрацелуларния матрикс има важно
Хиалуроновата киселина е компонент и на група А на [[стрептококи|стрептококовата]] [[капсула]],<ref>{{Cite journal
| last =Sugahara
Ред 169:
Докато глюкозата , фруктозата и захарозата са нискомолекулни вещества, нишестето и целулозата са високомолекулни вещества. Количествените натрупвания на монозахаридни остатъци води до преход от монозахариди към олигозахариди и полизахариди. Докато монозахаридите и дизахаридите имат строго определена молекулна маса, еднаква за всички молекули, то полизахаридите имат различни по маса молекули и затова се характеризират със средна молекулна маса. В следната таблица е показан, състава, строежа и молекулната маса на разглежданите въглехидрати:
== Състав на въглехидратите. Молекулна маса. Строеж ==
Молекулната маса е еднаква за всички молекули▼
▲С<sub>6</sub>Н<sub>12</sub>О<sub>6</sub> М=180 . Молекулната
▲всички молекули Пентахидроксиалдехид
Молекулна кристална решетка
* Фруктоза С<sub>6</sub>Н<sub>12</sub>О<sub>6</sub> М=180.
▲но съединение, както и
▲глюкозата Пентахидроксикетон
Молекулна кристална решетка
* Захароза С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> М=342.
Молекулната маса е еднаква за всички молекули
▲всички молекули Полихидроксилно съединение с дикарбонилен тип на
* Нишесте (C<sub>6</sub>H<sub>10</sub>О<sub>5</sub>)<sub>n</sub>
Молекулната маса е различна за отделните молекули.▼
▲(C<sub>6</sub>H<sub>10</sub>О<sub>5</sub>)<sub>n</sub> М = 30 000 - 1 000 000 .
▲Молекулната маса е
▲различна за отделните
▲молекули. Високомолекулно съединение глюкозните остатъци са
Има зърнеста структура
* Целулоза
(C<sub>6</sub>H<sub>10</sub>О<sub>5</sub>)<sub>n</sub> М = 200 000 до 20 млн.
Молекулната маса е различна за отделните молекули.
Има влакнеста (фазерна) структура.▼
▲молекули. Високомолекулно съединение гликозидно свързване
▲Има влакнеста (фазерна)
Причината за съществените различия в свойствата на монозахаридите, дизахаридите и полизахаридите се дължат на различията в строежа на въглехидратите и стойността на молекулните им маси. В сила е основният диалектически закон, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения. С увеличаване на броя на глюкозните остатъци настъпват съответни изменения и в свойствата на въглехидратите.
Line 268 ⟶ 254:
Богати на въглехидрати [[храна|храни]] са [[плод]]овете, [[Сладкарски изделия|сладки]]те, газираните безалкохолни, [[хляб]]ът, [[макарони|макаронените изделия]], варивата, [[картоф]]ите, [[ориз]]ът и всички житни растения и продуктите приготвени от тях. Въглехидратите са основният източник на енергия за живите организми, макар че, нито един въглехидрат не е есенциален (незаменим) за човека. Това се дължи на факта, че въглехидратите не са непосредствен градивен материал, за другите молекули и тялото може да си набавя необходимата енергия от [[протеин]]ите и [[мазнини]]те. <ref>[http://www.ajcn.org/cgi/content/full/75/5/951-a Is dietary carbohydrate essential for human nutrition? - Westman 75 (5): 951 - American Journal of Clinical Nutrition<!-- Bot generated title -->]</ref><ref>[http://jn.nutrition.org/cgi/reprint/136/5/1256?ijkey=ebf0450b5cf21e8d83dd43f62b5559254694f65f A High-Protein, High-Fat, Carbohydrate-Free Diet Reduces Energy Intake, Hepatic Lipogenesis, and Adiposity in Rats - Pichon et al. 136 (5): 1256 - Journal of Nutrition]</ref> [[Мозък]]ът и [[неврон]]ите не могат да използват мазнините като източник на енергия, а само глюкоза и в някои случаи така наречените [[кетонно тяло|кетонни тела]]. Човешкото тяло може да синтезира известно количество глюкоза в процес наречен [[глюконеогенеза]] от [[гликогенни аминокиселини|гликогенните аминокислини]]<ref>{{cite journal |author=Brosnan J |title=Interorgan amino acid transport and its regulation |url=http://jn.nutrition.org/cgi/content/full/133/6/2068S |journal=J Nuitr |volume=133 |issue=6 Suppl 1 |pages=2068S–2072S |date=1 June 2003|pmid=12771367 }}</ref><ref>{{cite journal |author=Young V, Ajami A |title=Glutamine: the emperor or his clothes? |url=http://jn.nutrition.org/cgi/content/full/131/9/2449S |journal=J Nutr |volume=131 |issue=9 Suppl |pages=2449S–59S; discussion 2486S–7S |date=1 September 2001|pmid=11533293 }}</ref> и [[глицерол]]ът участващ в структурата на мазнините и в редки случаи от [[мастна киселина|мастни киселини]]. Въглехидратите съдържат 15.8 [[джаул|килоджаул]]а (3.75 [[килокалория|килокалории]]) , протеините 16.8 килоджаула (4 килокалории), (NB това е много относително според вида на белтъка, тъй като някои аминокиселини не могат да се използват като източник на енергия), а мазнините 37.8 килоджаула (9 килокалории) на грам. Въпреки, че не са най-богати на енергия, въглехидратите са предпочитаният източник на енергия от човешкия организъм, защото са много по-лесно и по-бързо метаболизируеми от мазнините.
Организмите не могат да метаболизират всички видове въглехидрати, с цел да си осигурят нужната енергия. За тази цел универсален източник на енергия е глюкозата. Много организми също така могат да метаболизират и други моно- и дизахариди, като предпочитана остава глюкозата. В ''[[Ешерихия коли]]'' например, ''lac'' оперонът експресира [[ензим]]ите нужни за разграждането на лактоза ако тя е налична в средата. Но ако в средата се срещат както лактоза така и глюкоза ''lac'' оперонът е потиснат, а в резултат се усвоява първоначално глюкозата. Някои полизахариди също са основен източник на енергия. Множество организми разграждат нишестето до глюкоза и усвояват енергията. Целулоза, хитин и арабиногликаните, обаче, не могат да бъдат усвоени от повечето организми. Тези полизахариди
Въпреки че са несмилаеми, тези полизахариди имат важна роля в хранителната диета, тъй като подобряват [[перисталтика]]та и възпрепятстват чернодробния цикъл свързвайки [[жлъчни киселини|жлъчните киселини]], като по този начин ги извеждат от организма, вместо да бъдат
<gallery caption="Богати на въглехидрати храни">
| |||