Христо Христов (журналист): Разлика между версии

{{Биография инфо

| име = Христо Христов

| роден-дата = [[1967]]

}}

'''Христо Христов''' (р. [[1967]]) е [[български]] разследващ [[журналист]] и документалист, изследващ архивите на бившата [[Държавна сигурност]] (ДС), задграничните дружества с българско участие на комунистическия режим на [[Народна република България]], организираната престъпност, работата на [[МВР]] и специалните служби. Автор на редица исторически монографии и три поетични книги.

 

 

== Биография ==

 

Христо Христов е роден през [[1967]] г. в град [[Етрополе]].<ref name="декомунизация био">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.decommunization.org/Articles/HristovBio.htm | заглавие = Христо Христов — Професионална биография | достъп_дата = 09.09.2012 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = www.decommunization.org | език = bg | цитат = }}</ref>

 

Журналистическата си кариера започва като репортер през октомври [[1990]] г. във [[в. „Демокрация”]]. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при комунизма. През [[1997]] г. оглавява отдел „Вътрешна информация”, а през [[2000]] г. е специален кореспондент в „Демокрация”.<ref name="ДеСе беге био"/>

 

През [[1998]] г. получава безпрецедентен достъп от председателя на Военната колегия на Върховния съд и зам.-председател на Върховния съд ген. [[Николай Чирипов]] до 48-те тома от все още неприключилото тогава секретно дело за последните [[лагери на комунизма]] край [[Ловеч]] и [[Скравена]]. Изследването на делото става основа за първата му документална книга и филм „Секретното дело за лагерите”.<ref name="ДеСе беге био"/>

 

 

През 2000 г. от [[Върховния административен съд]] (ВАС) му е разрешено да работи с делото за унищожаване на досиетата на писателя Георги Марков, по което през 1992 г. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода последният началник на Първо главно управление на ДС ген. [[Владимир Тодоров]]. Делото разкрива механизма на унищожаване на досиетата на писателя през 1990 г., както и кръга от висши ръководители на ДС, ангажирани с прикриването на документалните доказателства за операцията за ликвидирането на Марков през 1978 г. в Лондон. Христов използва делото за документалния филм „Досиетата „Скитник” и за книгата си „Убийте „Скитник”.<ref name="ДеСе беге био"/>

 

 

През 2004 г. Христов печели дело във Върховния административен съд срещу тогавашния министър на вътрешните работи [[Георги Петканов]] за отказ на достъп до литерните дела на радиостанциите „[[Свободна Европа]]”, [[Би Би Си]] и „[[Дойче веле]]”, свързани с писателя Георги Марков.<ref name="ДеСе беге био"/>

 

 

През [[2007]] г. получава достъп от Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба до следственото [[дело №4 от 1990 г.]], заведено за установяване на причините на икономическата катастрофа, завещана от управлението на [[БКП]]. Делото, което е най-мащабното разследване на прокуратурата в историята на България, надхвърля 1200 тома и обхваща най-важните икономически решения в периода [[1960]] — [[1990]] г. По делото са разпитани ключови фигури както от висшето ръководство на БКП, така и ръководители от стопанския и банков сектор. Въз основа на делото Христов издава книгата „Тайните фалити на комунизма”, в която документално са проследени механизмите и причините, довели до изпадането в неплатежоспособност на комунистическото управление през [[1960]], [[1977]] и [[1987]] г. Част от следствените материали в направленията „Външна търговия”, „Задгранични дружества” и „Скрит транзит” Христов използва в книгата си „Империята на задграничните фирми”.<ref name="ДеСе беге био"/>

 

През [[2010]] г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на [[в. „Капитал”]].

 

През април 2013 г. Христов оповестява в Държавна сигурност.com, че е получил смъртна заплаха за себе си и семейството си в пощенската кутия на домашния му адрес. Анонимната заплаха е отправена върху къс хартия от негово интервю под заглавие „Пагубно е безразличието към близкото минало“ от 2011 г. за сп. „Диалог” на Даниела Горчева в Холандия, разпространяващо се и в България. По повод заплахата Христов заявява: „Позволявам си да дам гласност на случая, тъй като заплахите срещу мен в последните месеци ескалират и вече са насочени пряко срещу моето семейството. Смятам, че публичността е част от механизма, чрез който мога да защитя себе си и семейството си”. Христов разкрива информация и за предишни опити да бъде сплашен, включително опити за хакерски атаки срещу Държавна сигурност.com, повреди на семейния му автомобил, заплахи с бомба, взлом в бивши негови квартири и др.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1179 | заглавие = Смъртна заплаха за основателя на desebg.com и семейството му | достъп_дата = 17.04.2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 17.04.2013 | труд = | издател = DeSeBG.com | език = bg | цитат = }}</ref>

 

== Библиография ==

 

== Бележки ==