Мара Бунева: Разлика между версии

Мара Бунева е родена в северозападния македонски град [[Тетово]], тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Съществуват две версии за рождената дата на Мара Бунева - 1901 или 1902 година<ref name="Ivanov. N">Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008</ref>. Родена е в семейството на [[Никола Бунев|Никола (Нико) С. Бунев]] и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача [[Георги Хаджиристич]]<ref name="Ristic">[http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић - живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5.]</ref>. Нейни по-големи братя са [[Борис Бунев|Борис]] и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник [[Георги Николов (Крушево)|Георги Николов]]<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.321.</ref>) и Елена Буневи<ref>[http://www.bulgariansindetroit.com/Bulgarian/newsletter/2009/April_09.html Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009]</ref>. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Зако&nbsp;— който има заслуга за построяването на християнски храм в Тетово по турско време<ref name="Ivanov. N" />. Бащата на Мара Бунева&nbsp;— Никола Бунев е другар на бележития публицист [[Матей Геров]] и на д-р [[Никола Герасимов]], и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/01/1941-1944_13.html Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.]</ref> Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките и&#768; Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени<ref>Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31-32</ref>.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града<ref>Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.29-35</ref>.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“<ref>Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 - 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.</ref><ref>Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.37</ref>

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението и&#768; е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада<ref>Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.30</ref>.