Афера Бломберг-Фрич: Разлика между версии

 

==История около аферата==

С януари 1938 г. Бломберг, 60 годишен военен, се жени за Ерна Грун (наричана понякога Ева или Маргарете) - 26 годишна машинописка.

 

Скандалът започва след 12 януари 1938 г., когато полицейски офицер открива интересни факти относно 26 годишната машинописка, Ева, че е бивша проститутка с криминално досие. Докладвано е незабавно на [[гестапо]] и Гьоринг, един от кумовете на сватбата, а след това и на фюрера (другият кум), който без замисляне поставя ултиматум на Бломберг да анулиране брака си, с цел предотвратяване на всякакви скандали и предимно за запазване цялостта на армията. Генералът и също райхсминистър на отбраната/войната, не се съгласява с искането на фюрера и отказва всякакво подчинение, подавайки оставка от всички военни постове на 27 януари, малко след като Гьоринг го заплашва да даде публичност на миналото на жена му.

 

Събитията около брака на военният министър вдъхновили много шефа на Луфтвафе и [[Хайнрих Химлер]] да организират подобна криза и за главнокомандващият [[Вернер фон Фрич|Фрич]], с цел последния да не наследи Бломберг и по този начин да се превърне в началник на Гьоринг, а [[Райхсфюрер-СС|райхсфюрерът]], от негова страна, да отслаби силите на германския [[Вермахт]] и нейните главни [[Аристокрация|аристократични]] лидери, като укрепи неговата [[СС]] и особено [[Вафен-СС]] - главен конкурент на редовната [[Нацистка Германия|германска армия]].

 

След изясняване на случая Фрич подава оставка, препоръчвайки [[Валтер фон Браухич|Браухич]] за негов заместник.

 

По време и на двата скандала Хитлер се възползва от събитията, за да извърши преустройство на Вермахта. Той прехвърля задълженията на военния министър (на [[немски]]: ''Reichskriegsministerium'') към новата организация „[[Главно командване на Вермахта|Главното командването на Вермахта]]“ (на [[немски]]: ''Oberkommando der Wehrmacht'', или OKW) и [[Вилхелм Кайтел|Кайтел]] като началник на организацията. Освен това заменя и няколко [[генерал|генерали]] и [[министър|министри]] с хора дори и по лоялни към него, приемайки ''[[де факто]]'' по-ефективен контрол над армията, която ''[[де юре]]'' той командва.

 

Скоро става известно, че обвиненията са неверни. Досието е за човек с подобно име - ''Ритмайщер'' фон Фрич. [[Химлер]] естествено не могъл да повярва, но успял да представи свидетели поддържащи досегашното обвинение. Свидетелите предоставени от Химлер твърдят, че обвиняемият фон Фрич бил забелязан като офицер в хомосексуален акт в обществена тоалетна в [[Берлин]] с известна личност под името „Баварския Джо“.<ref> Ханс Гизевйус ''To the Bitter End'', p 229</ref> Свидетелите, един от тях на име Ото Шмид, оказал се [[Мюнхен|мюнхенска]] проститутка с дълга криминална съдимост, били подкупени да подкрепят обвинението като в главната престъпна дейност влизало шпионаж и изнудване на хомосексуалисти.

 

С оглед на свидетелските показания членове на германския офицерски корпус били ужасени от жестокостта и малтретирането на Фрич и се заканили да подложат Химлер, Гьоринг и дори самият Хитлер на голям натиск от тяхна страна.

 

Свидетелите срещу Фрич оттеглили обвиненията си по-късно, но били убити. На 18 март той е оправдан, но името му вече било опетнено с случая на хомосексуалиста. Не става главнокомандващ на армията пак, въпреки че армията иска неговата реабилитация, но пък за сметка на това е назначен за почетен командир на артилерийски полк.