Ржана планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Планина
[[Планина]]та '''Ржана''' е малък обособен дял на [[Западна Стара планина]]. [[Искърски пролом|Искърският пролом]] я отделя на север от [[Врачанска планина|Врачанската планина]], а реките [[Габровница]] и [[Милковица]] - от [[Голема планина]] и [[Мургаш]]. В подножието на планината е разположен [[Осеновлашки манастир|Осеновлашкия манастир]]
| name = Ржана
| other_name =
| photo =
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption =
| elevation = вр. '''Козница 1636,3''' m
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Стара планина]]
| parent_peak =
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 42
| lat_m = 59
| lat_s = 10
| lat_NS = N
| long_d = 23
| long_m = 32
| long_s = 33
| long_EW = E
| age =
| region = [[Софийска област]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Ржана планина''' е [[планина]] в северния клон на Мургашкия дял на [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Област Враца]] и [[Софийска област]], между [[Искърски пролом|Искърския пролом]] и [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]]. По източното ѝ подножие преминава условната граница между [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Стара планина|Западна Стара планина]]
 
Ржана планина има овална форма с диаметър около 15-16 км. На север [[Искърски пролом|Искърският пролом]] я отделя от [[Врачанска планина]], а на запад и югозапад долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] (десен приток на [[Искър]]) — от [[Голема планина]]. На изток долината на Малката река (десен приток на [[Искър]]) и седловина висока 567 м я отделя и същевеременно свързва с планинския рид [[Гола глава]] на [[Предбалкан]]а. На югоизток склоновете ѝ плавно се понижват към [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]].
 
Билото е широко и заравнено с надморска височина 1200-1400 м, над което стърчат отделни заоблени върхове. Най-висока точка е връх '''Козница''' (1636,3 м), разположен в южната ѝ част, на около 2 км северно от село [[Осеновлаг]].
 
Планината е моделирана върху източната част на Берковската антиклинала и е изградена предимно от гранити. Кристалинни палеозойски скали заемат ограничени площи по южните ѝ склонове. Почвите са кафяви и сиви горски. Билото е обрасло с храсти, боровинки, смрика и тревна растителност с богат състав. Склоновете ѝ са покрити с плътни гори от бук, а в ниските планински пояси преобладава габърът. Ограничено разпространение имат и дъбъвите гори. Подножията са заети от обработваеми земи.
 
Във вътрешността на планината са разположени селата [[Еленов дол]], [[Игнатица]], [[Краево]], [[Радотина]] и [[Рашково]], а по периферията ѝ: [[Зверино]], [[Злидол]], [[Лютиброд]], [[Оселна]] и [[Ребърково]] (по долината на река [[Искър]]); [[Габровница (Софийска област)|Габровница]] и [[Осеновлаг]] (по долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]]); [[Лютидол]] (по долината на Малката река) и [[Новачене]] и [[Гурково (Софийска област)|Гурково]] (на югоизток към [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]].
 
През планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.
* По източното ѝ подножие, от [[Ребърково]] до [[Новачене]], на протежение от 19,1 км — участък от първокласен път № 1 [[Видин]] — [[София]] — ГКПП "Кулата".
* По северното ѝ подножие, по долината на река [[Искър]], от [[Ребърково]] до [[Черепишкия манастир]], на протежение от 7,5 км — участък от второкласен път № 16 [[Ребърково]] — [[Своге]] — [[София]].
* През източната ѝ част, от [[Ребърково]] до [[Литаково]], на протежение от 25,2 км — участък от третокласен път № 161 [[Ребърково]] — [[Литаково]] — [[Ботевград]].
 
В северното подножие на Ржана планина, на десния бряг на [[Искърското дефиле]] е сгушен [[Черепишкия манастир]], а в югозападното ѝ подножие, в долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] — манастирът "[[Седемте престола]]" ("Света Богородица").
 
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-35|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-035.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-36|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-036.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-47|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-047.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-48|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-048.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 408. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Стара планина]]
[[Категория:Софийска област]]
 
[[Категория:Област Враца]]
{{гео-мъниче}}
{{българия-мъниче}}