Уикипедия

Юстин I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q183445.
Редакция без резюме
Ред 15:
}}
 
'''Флавий Юстин''' ({{lang-la|Flavius Iustinus}}), познат като '''Юстин I''', е [[император]] на [[Византия]] ([[518]]–[[527]]), който сеполага издиганачалото въвна византийскатанова армия[[династия]]. иНеговото идвавластване насе трона,смята въпрекиза факта,пролог чекъм езабележителното неграмотен и почтиуправление на 70неговия години,племенник когато[[Юстиниан взима власттаI]].
 
Юстин I се издига във византийската армия и идва на трона, въпреки факта, че е неграмотен и почти на 70 години, когато взима властта. Счита се че не е знаел дори как да се подписва на държавните документи – за тази цел ползвал дъска на която било написаноначертано името му.
 
По произход Юстин е македонски селянин, потомък на романизирани траки, роден в малко селце близо до Бедериана в римската [[провинция]] [[Македония]]. Докато е млад Юстин се препитава като свинар и бяга заедно с двама свои приятели от варварско нападение, и търсинамирайки убежище в [[Константинопол]]. Скоро след това постъпва в армията и благодарение на своите способности бързо се издига в дворцовата гвардия, става [[генерал]] и получава поста на ''comes excubitorum'' – началник на императорската стражатастража при [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]]. Намирайки се на тази позиция (командващ единствените войски в столицата) Юстин урежда избирането си за [[император]] презна 9 юли [[518]] г., когато предходника му умира без да е посочил наследник на трона.
 
==Управление==
Професионален войник с малко знания за държавното управление, Юстин се обгражда с доверени съветнции. Най-именития от тях разбира се е племенникът му Флавий Петрий Сабатий, който той осиновява и му дава името [[Юстиниан]]. Сега често се казва, че [[Юстиниан]] е управлявал империята от името на чичо си, благодарение на сведенията на историка [[Прокопий]], но има и много доказателства подкрепящи обратната теза. Всъщност [[Юстиниан]] не е обявен за наследник до [[526]] г.▼
Юстин I полага началото на нова [[династия]], която включва неговия виден племенник [[Юстиниан I]]. Неговото властване се смята за пролог към забележителното управление на Юстиниан.
 
Първоначално влиянието на новият император над администрацията не е много силно. Някои сановници от фракцията на предишният император неуспешно подготвят дворцов заговор срещу Юстин малко след възкачването му. Той издава закони, намаляващи влиянието на старата [[аристокрация]] и подкрепя православното християнство против [[Монофизитство|монофизитите]], [[несторианство]]то и другите ереси, толерирани от предишните двама императори. Това довежда до нарастване на сепаратизма в Сирия и Египет, провинции в които преобладават тези забранени течения.▼
▲Професионален войник с малко знания за държавното управление, Юстин се обгражда с доверени съветнции. Най-именития от тях разбира се е племенникът му Флавий Петрий Сабатий, който той осиновява и му дава името [[Юстиниан]]. Сега често се казва, че [[Юстиниан]] е управлявал империята от името на чичо си, благодарение на сведенията на историка [[Прокопий]], но има и много доказателства подкрепящи обратната теза. Всъщност [[Юстиниан]] не е обявен за наследник до [[526]] г.
 
През [[525]] г. Юстин I отменя закон, забраняващ бракове между хора от по-висшите с такива от по-нисшите обществени слоеве, включително театъра, което било счетено за [[скандал]]но. Този едикт отваря път за Юстиниан да се ожени за Теодора - бивша актриса.
 
През 520 г. бунтът на военачалника [[Виталиан (военачалник)|Виталиан]] на Балканите, започнал по времето на Анастасий I, най-накрая е потушен. Бунтовният предводител сключва примирие с император Юстин и е поканен в столицата, където получава различни почести, но в седем месеца по-късно е убит в двореца, без да са известни подробности около заговора.
▲Някои сановници от фракцията на предишният император неуспешно подготвят дворцов заговор срещу Юстин. Той издава закони, намаляващи влиянието на старата [[аристокрация]] и подкрепя православното християнство против монофизитите и другите ереси.
 
ПрезКъсните 520години г.от бунтътуправлението на военачалникаЮстин [[ВиталианI (военачалник)|Виталиан]]са набелязани Балканите,от започналборби посрещу времето[[сасаниди|сасанидските наперси]] Анастасийв I, най-накрая е потушенКавказ. КъснитеНа годинизапад отсе управлениетообтягат наотношенията Юстинсъс I са белязани от борби ссилното [[остготиарианство|остготитеарианско]] икралство на [[персиостготи|перситеостготите]] в Италия. През [[526]] г. здравето на Юстин започнало рязко да се влошава и той официално обявил своят сестрин син [[Юстиниан]] за съимператор и наследник на трона на [[1 април]] [[527]] г. На [[1 август]] Юстин I умира и тронът е зает от Юстиниан.
 
Градът Анзарбус е преименуван на Юстинополис през [[525]] г. в негова чест.
Ред 37:
{{Commons|Justin I}}
* A. A. Vasiliev: ''Justin the first. An introduction to the epoch of Justinian the Great''. Cambridge/Mass. 1950
* Brian Croke: ''Justinian under Justin. Reconfiguring a Reign'' ''[[Byzantinische Zeitschrift]]'' 100, 2007, S. 13–56, {{ISSN|0007-7704}}
 
==Външни препратки==
Ред 43:
* [http://www.roman-emperors.org/justin.htm Evans, James Allan, "Justin I (518–527 A.D.)", ''De Imperatoribus Romanis'', 1998]
*Gibbon, Edward ''The History of the Decline and Fall of the Roman Empire'', [http://www.worldwideschool.org/library/books/hst/roman/thedeclineandfalloftheromanempire%2D4/chap4.html vol. 4, chapter xl].
 
 
{{пост начало}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Юстин_I“.