Юстин II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 28:
'''Флавий Юстин Юниор Август''' ({{lang-la|Flavius Iustinus Iunior Augustus}}) или '''Юстин ІІ''' е [[император]] на [[Византия]] ([[565]] - [[578]]).
Той е племенник на [[Юстиниан I]] и съпруг на [[Елия София|София]], племенницата на [[императрица]] [[Теодора]] и от там член на Юстиниановата династия. През управлението на чичо си заема длъжността [[куропалат]] и добива влияние в столицата. След смъртта на Юстиниан І Велики през ноември 565 г., дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин ІІ за император.
Юстин ІІ е описван като "твърд човек, заслепен от славата на предшествениците си и нагърбен със задачата да води една изтощена, зле защитена империя, преминаваща през голяма криза".
Ред 37:
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи.
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на [[лангобарди|ломбардите]] в [[Италия]], които, в мащабен съюз със [[гепиди]], [[саксонци]], [[Прабългари|българи]], [[сармати]], [[свеви]] и панонски племена,
[[File:Justin II with Sophia.jpg|thumb|ляво|170px|Монета от 20 [[нумия|нумии]] (половин [[фолис]]) с изображение на Юстин ІІ и София]]▼
Вниманието на Юстин II е насочено най-вече към северните и източните граници. Възползвайки се от конфликта между гепидите и лангобардите, имперските войски окупират [[Сирмиум]] през 567 г. Това обаче става причина племената да напуснат придунавските територии и да нахлуят в Италия през следващата година.
▲[[File:Justin II with Sophia.jpg|thumb|ляво|
По същото време [[авари|аварите]] окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], започват техните нахлувания в балканските провинции на империята. През 574 г. имперската армия е разбита от аварите, навлезли на юг от Дунав. Правителството в Константинопол приема условията за подновяването на мира и отново започва да изплаща годишен данък на аварския владетел.
През [[572]] г. се стига до война със [[сасаниди|Сасанидска Персия]] за контрола над северен [[Кавказ]]. По време на настъплението им в [[Месопотамия]], византийците губят подкрепата на арабските си съюзници, поради заплахите които императора отправя към тях. След две катастрофални кампании при които [[перси|персите]] преминават в контраофанзива, византийската империя губи част от [[Сирия]], заедно с ключовата крепост Дара. Юстин II купува несигурен мир, като се съгласява да плаща значителен годишен данък.
Временните пристъпи на безумие, които го обхващали принудили Юстин ІІ да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, Юстин избрал [[генерал]] [[Тиберий II|Тиберий]] за [[кесар]] през [[декември]] [[574]] г. (по препоръка на София) след което публично абдикирал. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.
| |||