Ризо Ризов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Ризов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от [[Димитър Чуповски]], на която присъстват [[Ангел Коробар]], [[Петър Попарсов]], [[Александър Мартулков]], [[Крум Зографов]], [[Йован Попйорданов]], учителят [[Иван Елезов]], [[Димитър Ничев]] и [[Методи Попгошев]]. Те решават да изпратят представители на [[Лондонски мирен договор|Лондонската конференция]], както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония. Ризов заминава за Солун да се срещне с видни македонски дейци и се среща с [[Павел Шатев]] и професор [[Йордан Иванов]], който категорично отхвърля издиганата идея за автономия.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.</ref>
През лятото на 1924 година във [[Виена]] [[Тодор Паница]] и Ризо Ризов обсъждат идеята за създаване нова революционна организация във [[Вардарска Македония]]. Ризов се свързва с [[Панко Брашнаров]] и с помощта на велешки комунисти създават временно представителство на [[ВМРО (обединена)]]. По план трябвало да се свържат и с [[Петър Чаулев]], убит по-късно същата година от ВМРО. През 1925 година Ризо Ризов е избран за кандидат-член на ЦК на организацията<ref>Костадин Палешутски, „Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945“, БАН, София 1985 г., [http://www.kroraina.com/knigi/kp_b/kp_b_7.html стр.192]</ref>. Към края на 1926 г. поради болест напуска Виена и през 1930 година присъства на [[Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година|Цариградската конференция на ВМРО (обединена)]]. След това емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1945 г. се връща във Велес, [[Югославия]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 145.</ref> и умира през 1956 година.
==Бележки==
| |||