Разлика между версии на „Юстин II“

редакция без резюме
 
==Управление==
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи. Неговите опити да намери компромис между религиозните фракции, срещат недоверието на ортодоксалните среди и допълнително го правят непопулярен в столицата. Едиктите на Юстин II, толериращи монофизитизма, дори довеждат до бунт сред народа в Константинопол.
 
Вниманието на Юстин II е насочено най-вече към северните и източните граници. Възползвайки се от конфликта между гепидите[[гепиди]]те и лангобардите[[лангобарди]]те, имперските войски окупират [[Сирмиум]] през 567 г. Това обаче става причина племената да напуснат придунавските територии и да нахлуят в Италия през следващата година.
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на [[лангобарди|ломбардите]] в [[Италия]], които, в мащабен съюз със [[гепиди]], [[саксонци]], [[Прабългари|българи]], [[сармати]], [[свеви]] и панонски племена, нападат през [[568]] г. и само за няколко години завладяват почти цялата страна, без да срещнат сериозна съпротива. Неорганизирани и отслабени в резултат от епидемия, византийските войски в Италия, под командването на [[евнух]]а [[Нарсес]], се ограничават само до отбрана на крепостите. Когато Нарсес умира през 574 г. Рим, [[Равена]] и повечето от по-големите градове все още остават под властта на империята. Едновременно с това, [[вестготи]]те в [[Испания]] и [[бербери]]те в [[Северна Африка]] предприемат настъпление срещу границите на империята в началото на 70-те години.
 
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на [[лангобарди|ломбардите]] в [[Италия]], които, в мащабен съюз със [[гепиди]], [[саксонци]], [[Прабългари|българи]], [[сармати]], [[свеви]] и панонски племена, нападат през [[568]] г. и само за няколко години завладяват почти цялата страна, без да срещнат сериозна съпротива. Неорганизирани и отслабени в резултат от епидемия, византийските войски в Италия, под командването на [[евнух]]а [[Нарсес]], се ограничават само до отбрана на крепостите. Когато Нарсес умира през 574 г. Рим, [[Равена]] и повечето от по-големите градове все още остават под властта на империята. Едновременно с товаМеждувременно, [[вестготи]]те в [[Испания]] и [[бербери]]те в [[Северна Африка]] предприемат настъпление срещу границите на империята в началото на 70-те години.
Вниманието на Юстин II е насочено най-вече към северните и източните граници. Възползвайки се от конфликта между гепидите и лангобардите, имперските войски окупират [[Сирмиум]] през 567 г. Това обаче става причина племената да напуснат придунавските територии и да нахлуят в Италия през следващата година.
[[File:Justin II with Sophia.jpg|thumb|ляво|165px|Монета от 20 [[нумия|нумии]] (половин [[фолис]]) с изображение на Юстин ІІ и София]]
 
През [[572]] г. се стига до война със [[сасаниди|Сасанидска Персия]] за контрола над северен [[Кавказ]]. По време на настъплението им в [[Месопотамия]], византийците губят подкрепата на арабските си съюзници, поради заплахите които императора отправя към тях. След две катастрофални кампании при които [[перси|персите]] преминават в контраофанзива, византийската империя губи част от [[Сирия]], заедно с ключовата крепост Дара. Юстин II купува несигурен мир, като се съгласява да плаща значителен годишен данък от 45 хил. златни [[солид]]а.
По същото време [[авари|аварите]] окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], започват техните нахлувания в балканските провинции на империята. През 574 г. имперската армия е разбита от аварите, навлезли на юг от Дунав. Правителството в Константинопол приема условията за подновяването на мира и отново започва да изплаща годишен данък на аварския владетел.
 
По същото време [[авари|аварите]] окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], започват техните нахлувания в балканските провинции на империята. През 574 г. имперската армия е разбита от аварите, навлезликоето напринуждава юг от Дунав. Правителствотоправителството в Константинопол приемада приеме условията за подновяването на мира и отново започва да изплаща годишен данък (60 хил. солида) на аварския владетел.
През [[572]] г. се стига до война със [[сасаниди|Сасанидска Персия]] за контрола над северен [[Кавказ]]. По време на настъплението им в [[Месопотамия]], византийците губят подкрепата на арабските си съюзници, поради заплахите които императора отправя към тях. След две катастрофални кампании при които [[перси|персите]] преминават в контраофанзива, византийската империя губи част от [[Сирия]], заедно с ключовата крепост Дара. Юстин II купува несигурен мир, като се съгласява да плаща значителен годишен данък.
 
Временните пристъпи на безумие, които го обхващали, принудили Юстин ІІ да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, Юстин избралпосочил [[генерал]] [[Тиберий II|Тиберий]] за [[кесар]] през [[декември]] [[574]] г. (по препоръка на София), след което публично абдикирал. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.
 
==Външни препратки==
Анонимен потребител