Стефан Тошев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8:
| наставка =
| роден-дата = [[23 април]] [[1883]]
| роден-място = [[Кратово]], днес [[РепубликаОсманска Македонияимперия]]
| починал-дата = [[12 октомври]] [[1930]]
| починал-място = [[Малко Търново]], [[България]]
Ред 15:
 
==Биография==
Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 година в град [[Кратово]], тогава в Османската империя. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|българска мъжка гимназия]] в [[Солун]]. Приятел и съратник на [[Павел Шатев]] и [[Даме Груев]]. Стефан Тошев е един от участниците в подготовката на [[Солунски атентати|Солунските атентати]]. През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. Следва химия в [[Женева]], [[Швейцария]]. През 1909 година се завръща в Македония, но е подгонен от турските власти и се мести в [[Одринска Тракия]], където преподава в [[Одринска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Одрин]], в [[Лозенград]], [[Малко Търново]] и на други места. Жени се за Елена Димова Берберова от Малко Търново.<ref>[http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/kmetowe/tstsaresolon.html Кметовете на Царево - Международен търговски и културен център •ГЕОПАН•, текст и дигитален архив, 2011 г.]</ref> Става началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничния пункт на ВМОРО]] в [[Ясна поляна|Алан Кайряк]].<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 722.</ref> Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във [[Царево|Василико]] от командира на дружината [[Михаил Герджиков]] на 9 октомври 1912 година и остава на поста до 1914 година с прекъсване поради участието му в Междусъюзническата война. След войната записва „право“ в [[Софийски университет|Софийския университет]].