Тонкинска резолюция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
 
м →‎Предпоставки: +Списък на самолетоносачите на САЩ
Ред 4:
 
== Предпоставки ==
[[File:Tonkin Gulf Resolution.jpg|thumb|275px]] По време на инцидента в залива, американският [[разрушител|ескадрен миноносец]] "Медакс"(''Maddox''), патрулира във водите на [[Тонкин (залив)|Тонкинския залив]] на 2 август 1964 г., когато (според официалните американски версии) бил нападнат от 3 северновиетнамски миноносеца от 135-та торпедна ескадрила<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.50</ref>. Миноносците се опитвали да влязат в ефективен диапазон до "Медакс", за да изстрелят торпеда. "Медакс" изстрелва над 280 5-[[инч]]ови снаряди и противникът отговаря на огъня с картечна стрелба. След това противниците се раздалечили, но трите виетнамски кораба са атакувани от четири американски [[бомбардировач]]а Ф-8 (''F-8 Crusader'') от [[самолетоносач]]а "[[Списък на самолетоносачите на САЩ|Тайкондерога]]"<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.82</ref>. Два дни по-късно, "Медакс" и "Търнър Джой" (''Turner Joy'') докладват, че са отново под виетнамски обстрел. "Търнър Джой" изстрелва 220 3-инчови и 5-инчови
снаряда<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.152</ref>. Ханой отрича каквото и да било учатие в инцидента. Вътрешни разследвания хвърлят сянка на съмнение върху истинността на докладите на "Медакс" и "Търнър Джой". След сваляне на секретността на документи на Националната Агенция за Сигурност от периода, през 2005 год се установява, че докато "Медакс" действително е имал спречкване със северновиетнамската флота на 2 август, вероятно е нямало такъв инцидент на 4 август,<ref>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB132/relea00012.pdf Hanyok, Robert J. "Skunks, Bogies, Silent Hounds, and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2–4 August 1964", ''Cryptologic Quarterly'', Winter 2000/Spring 2001 Edition, Vol. 19, No. 4 / Vol. 20, No.1 "...It is not simply that there is a different story as to what happened; it is that no attack happened that night...In truth, Hanoi's navy was engaged in nothing that night but the salvage of two of the boats damaged on August 2..."]</ref>. В разстояние на няколко часа от инцидента, Президентът Джонсън нарежда за започването на ответни въздушни удари с операция "Прободна Стрела" (''Пиърс Ероу'') въз основа на действията на Северен Виетнам и обявява същата вечер в телевизионно обръщение към американската общественост, че американските военноморски сили са били атакувани. Джонсън иска одобрение на резолюция "...изразяваща солидарността и решимостта на Съединените щати в подкрепа на свободата и за опазването на мира в Югоизточна Азия..." и посочва, че резолюцията трябва да изрази подкрепа "...за всякакви необходими действия за защита на въоръжените ни сили...", но повтаря предишните гаранции че "Съединените щати... не търсят разширяване на военния конфликт." Тъй като нацията започва политическите кампании за избори през 1964 (в които Джонсън е кандидат за преизбиране), Президентът настоява, че резолюцията ще помогне "враждебни нации... да разберат", че Съединените щати са обединени в своята решимост "да продължат да защитават националните си интереси."<ref>{{cite web|url=http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/tonkinsp.htm|title=Excerpts from President's Message to Congress|publisher=Mount Holyoke College|ref={{harvid|President's Message to Congress|1964}}}}</ref>.
[[File:Robert McNamara official portrait.jpg|thumb|240px|[[Робърт Макнамара]], американски министър на отбраната (1961-1968) по време на Карибската криза и Виетнамската война]]
[[File:Wayne Morse.jpg|thumb|240px|Сенатор Уейн Морз, ([[Демократическа партия (САЩ)|демократ]]) от [[Орегон]]]]
На 6 август, Mинистър на Отбраната(Секретар по Отбраната) на САЩ [[Робърт Макнамара]] свидетелства пред съвместно заседание на Сенатските комисииа по Външните работи и на Въоръжените сили. Той заявава, че „Медакс” е "...изпълнавал рутинна мисия от типа осъществяван по цял свят и по всяко време..." и отрича, участие нападенията осъществени от южновиетнамски патрули над крайбрежните острови ''Хон Ме'' и ''Хон Нию'' в нощите на 30 и 31 юли.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, 1968|ref=}}</ref> Обаче администрацията не разкрива, че нападенията, въпреки че били отделно от мисията на "Медакс", са били част от програма за подмолни нападения срещу северновиетнамски инсталации, наречена "Оперативен план 34а". Тези операции са провеждани от обучени от САЩ южновиетнамски [[командос]]и под контрола на Специалните Операционни Сили на САЩ, наречени "Група за Военна Помощ, Виетнамски Изследвания и Наблюдения" (''Military Assistance Command, Vietnam Studies and Observations Group'').<ref>{{cite web|last1=Andradé|first1=David|last2=Conboy|first2=Kenneth|url=http://www.usni.org/navalhistory/Articles99/NHandrade.htm|title=The Secret Side of the Tonkin Gulf Incident|publisher=Naval History|date=August 1999|ref=harv}}</ref>След по-малко от девет часа обсъждане в комисията и пленарни дискусии, Когресът гласува, на [[10 август]] [[1964]] г. Съвместна Резолюция разрешаваща на Президента "да предприеме всички необходими стъпки, включително употребата на въоръжена сила за подкрепа на страните членки по договора за Взаимопомощ и Защита в Югоизточна Азия в защита на свободата им"<ref>[http://en.wikisource.org/wiki/H.J._RES_1145 "Public Law 88-409 Gulf of Tonkin Resolution" by the 88th Congress of the United States]</ref>. Някои сенатори изразяват опасения относно мярката, но в крайна сметка само демократите Уейн Морз от [[Орегон]] и Ърнест Грюнинг от [[Аляска]] гласуват „ПРОТИВ”.<ref>{{cite news|last=Kenworthy|first=E.W.|title=Resolution Wins|newspaper=The New York Times|date=August 8, 1964|ref=harv}}</ref> По това време, сенатор Морз предупреждава '''"вярвам, че тази резолюция ще бъде историческа грешка."'''<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=The New York Times|date=January 31, 1968|ref=harv}}</ref>
 
== Отхвърляне на Резолюцията ==
Към 1967 г., основанията за въвличането на САЩ във [[войната във Виетнам|Виетнамска война]] се скрутинират основно. С нарастване на антивоенните движения и демонстрациите срещу войната, критици на администрацията оценяват действието на Конгреса като ''равносилно на подписване на празен чек''. Разследването проведено от Сенатската Комисия по Външните Работи разкрива, че „Медакс”' е бил на електронно разузнаване за събиране на информация край бреговете на Северен Виетнам.<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=[[The New York Times]]|date=January 31, 1968|ref=harv}}</ref> Също така се разкрива, че американският Военноморски Комуникационен Център намиращ се на [[Филипини|Филипинските острови]], преразглеждайки корабните съобщения, поставя под въпрос, '''дали изобщо е имало втора атака'''.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, 1968|ref=}}</ref> Администрацията на президента [[Ричард Никсън]], встъпила в длъжност през януари 1969 г., първоначално се обявява против отхвърляне на резолюцията, предупреждавайки за "...последици за Югоизточна Азия, [които] излизат извън рамките на войната във Виетнам..." През 1970 г. администрацията започва да сменя своята позиция. Тяхната позиция става, че правото за провеждане на операциите в Югоизточна Азия се основава не на резолюцията, но е конституционно упражняване на властта на президента, като главнокомандващ американските военни сили, в предприемане необходимите стъпки за защита на американски войски, в хода на тяхното оттегляне.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Measure Voted In Haste and Confusion in 1964|newspaper=The New York Times|date=June 25, 1970|ref=}}</ref> САЩ започват постепенно оттегляне на войските си от Виетнам през 1969 год по сила на политиката наричана „виетнамизация”. Общественото мнение срещу войната в крайна сметка довежда до отхвърляне на резолюцията, което е прикачено към друг закон подписан от Никсън през януари 1971.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Resolution is Repealed Without Furor|newspaper=The New York Times|date=January 14, 1971|ref=}}</ref> В търсене възстановяване на ограниченията върху президентската власт да използва военна сила без формално обявяване на война, Конгресът приема през 1973 г., преодолявайки [[вето]]то на Никсън Резолюция за Военните Правомощия, която е все още в сила, отправя някои изисквания към Президента да се консултира с Конгреса по отношение на решения, за ангажиране на Американските Въоръжени Сили във военни действия или предстоящи вражди.