Чала: Разлика между версии

Село Чала се създава като постоянно селище след [[1912]] година и е рожба на [[Балканска война|Балканската война]]. До [[1912]] година населението на Чала живее в село Наипли ([[Буйново]]), което е било едно от основните селища в района и е наброявало около 300 къщи. На част от буйновци имотите основно се намирали в местността Чала и за удобството при използуване си построяват летни колиби и мандри.В периода от 1878 година до 1912 година Наипли и лятната му махала Чала ако можем така да я наречем са влизали в пределите на Тъмрашката автономна република, която пък е влизала в границите ма Османската империя. През този период Републиката се е преставелапредставлявала в населените места с избрани представители, така наречени автономисти, като в Чала за автономист бил избран Дакуза- прадядото на днещнияднешния Росен Узунов.

Не случайно [[Антон Страшимиров]] при картотекирането на [[Родопи]]те възкликва „Клаха го както и турци не бяха го клали“. През [[1928]] година в село Чала в Исенкеската къща, която дотогава е била и хан, се настаняват братята Калин и Тошо Абрашеви. Още същата година се създава и първото българско училище, което първоначално за помещение използва избеният етаж от исенкескатаИсенкеската къща. До 1935 година всяко семейство е притежавало по 40 декара гора, а отделно гората Санчева усока е била общоселска. Негово величествоВеличество, бащата на Симеон втори цар Борис им еги национализира. През тридесетте години със средства от селската гора селото си построиавапостроява първото училище , като първиатпървият етаж е билобил читалище, което е служило за просвещаване на населението. През 1966 година е открито новото училище, което вече е построено от държавата. В момента то се използва за кметсвокметство и читалищен салон, поради това, че като училище е закрито от държавата. През тридесетте години на миналия век Мечката, Пишкала и бай Калин прокарват първия водопровод от калени тръби (керамични), с който захранват селото с питейна вода.

През четиридесетте преди [[1944]] година населението на Чала заедно с учредители от село [[Борино]] участват в учредяването и изграждането на търговска кооперация „Извора“, след промените преименувана и безотговорно ограбена от шайка [[Борино|борински]] „приватизатори“. През [[1959]] година се налага колективизацията, която просъществува до [[1992]] година, и дава своя принос за изграждането на съвременния облик на селото и за неговото запазване. През [[1966]] година на трудови доброволни начала се електрифицира селото. През [[1970]] по същият начин, отново на доброволни трудови начала се прокарва пътя Чала - [[Борино]] и същата година се пуска автобусна линия Чала - [[Девин]]. Оскъдни архиви за Чала могат да се открият в кметствата на селата [[Триград]], [[Доспат]], [[Змеица]] и [[Борино]].

Местността "Врътката" в последните години се оформя като вилно селище, като началото го поставя Светослав Мечков с построяването на първата вила в края на осемдесетте години на миналия век, останалите вили се строят предимно от софианцисофиянци 2007-2009 г.. В знак на благодарност от тяхна страна, с тяхна помощ ,и с тяхното лобиране пред минестерскияМинистерския съвет на РБ, с помощта на проекти спонсориранипо отпрограми на ЕС, през този период в селото се изгражда за селото нов водопровод с ново водохващане от подножието на връх геозтепе"Гьозтепе" и така селото вече е захранено сассъс 100% изворна вода. Също така се канализира на 100% цялото село.

НаименованиетоМестността "Врътка"е тазипозната местностс носиимето "Врътката", защото тя е най-огледнатапредставителна и натам неяхората от селото са се есъбирали сабиралоза да празнувапразнуват байрамаБайрам,и на байрамкогато "Мечката" правел за децата вротки"врътки" или още ги наричали "долапи ",прототипите напознати такаи нареченитекато "виенски колела", традиция кятокоято била характерна за целите родопи,Родопи. вДнес моментасъс тазизадачата традицияза свъзраждане долапина традицията се опитвае дазахванал якметът възроди забърдовскиятна кмет[[Забърдо]].

До [[1944]] година присъствието на държавата се е представялопредставлявало от "разсилен" или "пъдар", а така сьщосъщо през този период, ако можем да го назовем "царски", селото винаги е имало и селски сьдсъд с председател "Мечката", като този сьдсъд освен сьдебнисъдебни решения и изпьлненияизпълнения на наказанията на осьденитеосъдените се е занимавал и с управлението на селото. [[Народна република България|Комунистическата власт]] налага пълномощници. От 1944 до [[1969]] г. пълномощник е Ваклин Чаушев, от 1969 до [[1988]] г. пълномощник и кмет е Красимир Топалов. Следващите кметове и наместници на властта са: Людмил Ц. Тютюнджиев, Юлиян Шидеров, Румен Чолаков, Росен Узунов. На последните местни избори за първи път в историята на селото е избрана за кметица жена - Снежана Е. Узунова.