Тонкинска резолюция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Отхвърляне на Резолюцията: поправих препинателни знаци небрежно поставени
Ред 10:
 
== Отхвърляне на Резолюцията ==
Към 1967 г., основанията за въвличането на САЩ във [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] се скрутинират основно. С нарастване на антивоенните движения и демонстрациите срещу войната, критици на администрацията оценяват действието на Конгреса като ''равносилно на подписване на празен чек''. Разследването проведено от Сенатската Комисия по Външните Работи разкрива, че „Медакс”' е бил на електронно разузнаване за събиране на информация край бреговете на Северен Виетнам.<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=[[The New York Times]]|date=January 31, 1968|ref=harv}}</ref> Също така се разкрива, че американският Военноморски Комуникационен Център намиращ се на [[Филипини|Филипинските острови]], преразглеждайки корабните съобщения, поставя под въпрос, '''дали изобщо е имало втора атака'''.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, 1968|ref=}}</ref> Администрацията на президента [[Ричард Никсън]], встъпила в длъжност през януари 1969 г., първоначално се обявява против отхвърляне на резолюцията, предупреждавайки за "...последици за Югоизточна Азия, [които] излизат извън рамките на войната във Виетнам..." През 1970 г. администрацията започва да сменя своята позиция. Тяхната позиция става, че правото за провеждане на операциите в Югоизточна Азия се основава не на резолюцията, но е конституционно упражняване на властта на президента, като главнокомандващ американските въоръжени сили, в предприемане необходимите стъпки за защита на американски войски, в хода на тяхното оттегляне.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Measure Voted In Haste and Confusion in 1964|newspaper=The New York Times|date=June 25, 1970|ref=}}</ref> САЩ започват постепенно оттегляне на войските си от Виетнам през 1969 год по сила на политиката наричана „виетнамизация”. Общественото мнение срещу войната в крайна сметка довежда до отхвърляне на резолюцията, което е прикачено към друг закон, PL 91-672, подписан от Никсън през януари 1971.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Resolution is Repealed Without Furor|newspaper=The New York Times|date=January 14, 1971|ref=}}</ref><ref>[http://www.gpo.gov/fdsys/pkg/STATUTE-84/pdf/STATUTE-84-Pg2053.pdf Public Law 91-672/section 12, repeal of Gulf of Tonkin Resolution]</ref>В търсене възстановяване на ограниченията върху президентската власт да използва военна сила без формално обявяване на война, Конгресът приема през 1973 г., преодолявайки [[вето]]то на Никсън, Резолюция за Военните Правомощия, която е все още в сила, и отправя някои изисквания към Президента да се консултира с Конгреса по отношение на решения, за ангажиране на Американските Въоръжени Сили във военни действия или предстоящи вражди.
 
==Източници==