Тонкинска резолюция: Разлика между версии

[[File:Tonkin Gulf Resolution.jpg|thumb|275px|Резолюцията подписана от През. Джонсън. Може да видите препис на английски [http://en.wikisource.org/wiki/H.J._RES_1145 тук]]] По време на инцидента в залива, американският [[разрушител|ескадрен миноносец]] "Медакс"(''Maddox''), патрулира във водите на [[Тонкин (залив)|Тонкинския залив]] на 2 август 1964 г., когато (според официалните американски версии) бил нападнат от 3 северновиетнамски миноносеца от 135-та торпедна ескадрила<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.50</ref>. Миноносците се опитвали да влязат в ефективен диапазон до "Медакс", за да изстрелят торпеда. "Медакс" изстрелва над 280 5-[[инч]]ови снаряди и противникът отговаря на огъня с картечна стрелба. След това противниците се раздалечили, но трите виетнамски кораба са атакувани от четири американски [[бомбардировач]]а Ф-8 (''F-8 Crusader'') от [[самолетоносач]]а "[[Списък на самолетоносачите на САЩ|Тайкондерога]]"<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.82</ref>. Два дни по-късно, "Медакс" и "Търнър Джой" (''Turner Joy'') докладват, че са отново под виетнамски обстрел. "Търнър Джой" изстрелва 220 три-инчови и пет-инчови снаряда<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.152</ref>. Ханой отрича каквото и да било учатие в инцидента. Вътрешни разследвания хвърлят сянка на съмнение върху истинността на докладите на "Медакс" и "Търнър Джой". След сваляне на секретността на документи на [[Агенция за национална сигурност|Агенцията за Национална Сигурност]] от периода, през 2005 год се установява, че докато "Медакс" действително е имал спречкване със северновиетнамската флота на 2 август, вероятно е нямало такъв инцидент на 4 август,<ref>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB132/relea00012.pdf Hanyok, Robert J. "Skunks, Bogies, Silent Hounds, and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2–4 August 1964", ''Cryptologic Quarterly'', Winter 2000/Spring 2001 Edition, Vol. 19, No. 4 / Vol. 20, No.1 "...It is not simply that there is a different story as to what happened; it is that no attack happened that night...In truth, Hanoi's navy was engaged in nothing that night but the salvage of two of the boats damaged on August 2..."]</ref>. В разстояние на няколко часа от инцидента, Президентът Джонсън нарежда за започването на ответни въздушни удари с операция "Прободна Стрела" (''Пиърс Ероу'') въз основа на действията на Северен Виетнам и обявява същата вечер в телевизионно обръщение към американската общественост, че американските военноморски сили са били атакувани. Джонсън иска одобрение на резолюция "...изразяваща солидарността и решимостта на Съединените щати в подкрепа на свободата и за опазването на мира в Югоизточна Азия..." и посочва, че резолюцията трябва да изрази подкрепа "...за всякакви необходими действия за защита на въоръжените ни сили...", но повтаря предишните гаранции че "Съединените щати... не търсят разширяване на военния конфликт." Тъй като нацията започва политическите кампании за избори през 1964 (в които Джонсън е кандидат за преизбиране), Президентът настоява, че резолюцията ще помогне "враждебни нации... да разберат", че Съединените щати са обединени в своята решимост "да продължат да защитават националните си интереси."<ref>{{cite web|url=http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/tonkinsp.htm|title=Excerpts from President's Message to Congress|publisher=Mount Holyoke College|ref={{harvid|President's Message to Congress|1964}}}}</ref>.

На 6 август, Mинистър на Отбраната(Секретар по Отбраната) на САЩ [[Робърт Макнамара]] свидетелства пред съвместно заседание на Сенатските комисииа по Външните работи и на Въоръжените сили. Той заявава, че „Медакс” е "...изпълнавал рутинна мисия от типа осъществяван по цял свят и по всяко време..." и отрича, участие нападенията осъществени от южновиетнамски патрули над крайбрежните острови ''Хон Ме'' и ''Хон Нию'' в нощите на 30 и 31 юли.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, 1968|ref=}}</ref> Обаче администрацията не разкрива, че нападенията, въпреки че били отделно от мисията на "Медакс", са били част от програма за подмолни нападения срещу северновиетнамски инсталации, наречена "Оперативен план 34а". Тези операции са провеждани от обучени от САЩ южновиетнамски [[командос]]и под контрола на Специалните Операционни Сили на САЩ, наречени "Група за Военна Помощ, Виетнамски Изследвания и Наблюдения" (''Military Assistance Command, Vietnam Studies and Observations Group'').<ref>{{cite web|last1=Andradé|first1=David|last2=Conboy|first2=Kenneth|url=http://www.usni.org/navalhistory/Articles99/NHandrade.htm|title=The Secret Side of the Tonkin Gulf Incident|publisher=Naval History|date=August 1999|ref=harv}}</ref>След по-малко от девет часа обсъждане в комисията и пленарни дискусии, Когресът гласува, на [[10 август]] [[1964]] г. Съвместна Резолюция разрешаваща на Президента "да предприеме всички необходими стъпки, включително употребата на въоръжена сила за подкрепа на страните членки по договора за Взаимопомощ и Защита в Югоизточна Азия в защита на свободата им"<ref>[http://en.wikisource.org/wiki/H.J._RES_1145 "Public Law 88-409 Gulf of Tonkin Resolution" by the 88th Congress of the United States]</ref>. Някои сенатори изразяват опасения относно мярката, но в крайна сметка само демократите Уейн Морз от [[Орегон]] и Ърнест Грюнинг от [[Аляска]] гласуват „ПРОТИВ”.<ref>{{cite news|last=Kenworthy|first=E.W.|title=Resolution Wins|newspaper=The New York Times|date=August 8, 1964|ref=harv}}</ref> По това време, сенатор Морз предупреждава '''"вярвам, че тази резолюция ще бъде историческа грешка."'''<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=The New York Times|date=January 31, 1968|ref=harv}}</ref>