Люлебургас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
По време на [[Руско-турска война|Руско-турската война]], на [[24 януари]] [[1878]] г. късно вечерта отрядът на генерал [[Александър Струков]] разгромява противника при Люлебургас. Според [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] [[1878]] г.) Люлебургас влиза в България, но по [[Берлински договор|Берлинския договор]] остава в Османската империя.
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в Люлебургас живеят 15 български [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] семейства, смесени с [[турци]] и [[гърци]].<ref name="Милетич">[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.]</ref>
През [[Първа балканска война|Първата балканска война]] Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургаско-Бунархисарската операция]] (28 октомври - 2 ноември 1912 година). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в [[Източна Тракия]], които са принудени да отстъпят към [[Чаталджа]], в непосредствена близост до столицата [[Истанбул|Константинопол]]. [[Ярослав Вешин]] създава като военен художник при военното министерство картините „''[[Атака (картина)|Атака]]''“ (1913), „''Отстъплението на турците при Люлебургас''“ (1913), „''Бивак пред Одрин''“ (1913) и „''Люлебургас - Чаталджа''“.
| |||