Никола Бъчваров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Никола Бъчваров
| портрет = Nikola Bachvarov.jpg
| портрет-описание = български свешеник и революционер
| px = 240
| наставка=
| описание = български свешеник и революционер
| роден-дата=[[1853]]
| наставка =
| роден-място=[[Карахадър]], [[Османска империя]]
| починалроден-дата=[[25 април]] = [[19171853]]
| починалроден-място = [[СозополКарахадър]], [[БългарияОсманска империя]]
| починал-дата = [[25 април]] [[1917]]
| починал-място = [[Созопол]], [[България]]
}}
'''Никола Янев Бъчваров''' е [[българи|български]] свещеник и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
[[Файл:Nikola Bachvarov family.jpg|ляво|мини|250п|Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.]]
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]]. Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref> Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта Паяс кале. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>