Иларион Карадзоглу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Иларион Карадзоглу е роден в края на 18 век в македонския град [[Кавала]], тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на [[Гражданска война в Гърция (1823 - 1825)|Гражданската война]], по заповед на правителството на [[Георгиос Кундуриотис]] се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от [[Ибрахим паша]]. На Хидра Карадзоглу е помощник на [[Атанасиос Каратасос]] и се запознава с [[Василиос Атанасиу]] и [[Йоанис Макриянис]], с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246.</ref>
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време става местен вожд на Атон и в [[Мадемохория]]та<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253.</ref><ref name="Vakalopoulos 26">Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 26.</ref>
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград и османските власти започват активно да го преследват.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254.</ref>
Ред 23:
Карадзоглу решава да отиде в Египет и да се срещне със съгражданина си [[Мохамед Али паша]] и сина му Ибрахим паша, които са в [[Египетско-османска война (1831–33)|конфликт]] със султана. Египтяните обаче са безразлични, към въстание в Македония и искат Иларион да вдигне на бунт Крит. Иларион заминава за Крит, където делото му обаче се проваля след намеса на Великобритания и след като отново неуспешно се опитва да спечели подкрепата на Ибрахим за бунт в Македония, заминава за Атина.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 254, 255, 256.</ref>
В Атина Карадзоглу се боец среща с Макриянис. По това време има ново раздвижване в Македония, като пристигат информации за предстоящи бунтове в [[Енидже Вардар]]<ref>Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας (1830-1912), Από τη γένεση του Νεοελληνικού κράτους ως την απελευθέρωση, ΗΡΟΔΟΤΟΣ, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 24.</ref> и Източна Македония. С Макриянис активират революционния комитет на македонците в гръцката държава, събират пари и боеприпаси за въстание. В комитета влизат освен Макриянис и Карадзоглу [[Димитриос Каратасос]], [[Константинос Досиос]], [[Панайотис Наум]] и Дамянос. Каратасос обаче, който подкрепя Отон І, надявайки се на официална помощ, информира властите за плановете на комитета, с което си навлича гнева на Карадзоглу и Макриянис, тъй като те са сигурни, че следващият проруска политика Отон ще информира Русия. Карадзоглу заминава за Халкидика, а Макриянис временно подава оставка.
Карадзоглу е принуден да работи във военноморската пристанище в Цариград. Макриянис прави постъпки в британски и френското посолство в Атина и успява да убеди чуждестранните дипломати да се застъпят за неговото освобождаване. Малко след излизането си от затвора в края на 1841 година, Карадзоглу е убит от агенти на Русия по заповед на архимандрит Анатолий. Макриянис пише в спомените си: „...и ние загубихме един смел човек“. През 1842 г., една година след убийството, в проруския вестник „Еон“ е публикувано анонимно писмо, в което се описват връзки на Карадзоглу с някакъв албански разбойник. По-късно се разбира, че автор на писмото е самият Анатолий.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 257 - 260</ref>
След провала на Карадзоглу в 1841 година комитетът, успоредно с Критското въстание, изпраща в Македония [[Георгиос Велендзас]], но той се сблъсква с отсъствието на координация, отрицателното отношение на атонските монаси и бързото пристигане на османските сили и заедно с Каратасос се оттеглят на Крит.<ref name="Vakalopoulos 26"/>
==Бележки==
| |||