Маврикий (Византийска империя): Разлика между версии

'''Флавий Маврикий Тиберий Август''' ({{lang-la|Flavius Mauricius Tiberius Augustus}}), (гр. ''Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος''), в историята познат още като '''Маврикий Тиберий''' е [[император]] на [[Източната римска империя]] (Византия) през периода от [[582]] до [[602]] година. Той е сред най-способните военачалници заемали ромейския трон. Дълго време историците му приписват авторството на ''[[Стратегикон]]'', византийски наръчник по военно изкуство и [[стратегия]].

'''Маврикий''' (арм. Մավրիկ, Mavrig;) е един от най-важните управници в ранната византийска ера, а по време на неговото управление Източната Римска империя ([[Византия]]) се намира в кръгова отбрана срещу многобройни врагове по всички граници. Той е сред най-способните военачалници заемали ромейския трон. Управлението на Маврикий е характерно с постоянно военно напрежение и икономически затруднения. Този период бележи края на добре документирата късна класическа древност (основен източник е историкът [[Теофилакт Симоката]]<ref>* [http://www.deremilitari.org/resources/sources/theophylact.htm Откъс от книгата на Теофилакт Симоката (анг.)]</ref>), преди началото на ранното Средновековие.

След кратък период на относително спокойствие и второстепенни схватки, в края на 597 г. аварите възобновяват атаките си на юг от Дунав. Въпреки частичният успех на ромейските сили през 598 г., аварският хан нахлува в Тракия чак до [[Аркадиопол]], след което се оттегля поради появилата се епидемия. Маврикий сключва мир и се съгласява да плаща отново стария данък, но само за да спечели време. Преди края на същата година, легионите са прегрупирани и настъпват срещу аварите. В началото на 599 г. Маврикий нарежда на военачалниците си Приск и Коментиол да пренесат бойните действия на север от Дунав. Ромейските армии пресичат Дунав при [[Виминациум]] и разбиват аварите на тяхната собствена територия, в равнините на [[Панония]]. След като опустошават вражеските земи, византийците се изтеглят на юг към дунавската граница.

Поради финансови затруднения императора отказва да плати откуп на [[авари]]те държащи голям брой ромейски пленници (ок. 12 хил.), вероятно по-късно избити. След това войските получават от императора заповед да презимуват на вражеска територия, северно от Дунава, където самостоятелно да си набавят провизии, а междувременно снабдяването и заплатите са спрени. Притиснати от непосилните условия, войниците наот ДунавскатаДунавските армияармии се разбунтуватвдигат на бунт, провъзгласяват за император [[Фока]], един нисш офицер, и тръгват на поход срещу Маврикий в Константинопол. Тогава в столицата също избухват бунтове сред народа,. аИзгубил императора губи контролаконтрол над армията, иимператора е заловен докато се опитва да избяга. Маврикий е обезглавен, като преди това синоветешестимата му синове са екзекутирани по същия начин ([[27 ноември]] [[602]]).