Маврикий (Византийска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
}}
'''Флавий Маврикий Тиберий Август''' ({{lang-la|Flavius Mauricius Tiberius Augustus}}), (гр. ''Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος''), в историята познат още като '''Маврикий Тиберий''' е [[император]] на [[Източната римска империя]] (Византия) през периода от [[582]] до [[602]] година. Той е сред най-способните военачалници заемали ромейския трон. Дълго време историците му приписват авторството на ''[[Стратегикон]]'', византийски наръчник по военно изкуство и [[стратегия]].
'''Маврикий''' (арм. Մավրիկ, Mavrig;) е един от най-важните управници в ранната византийска ера, а по време на неговото управление Източната Римска империя ([[Византия]]) се намира в кръгова отбрана срещу многобройни врагове по всички граници
==Персийска война и възкачване на трона==
Ред 61:
[[File:Roman Empire 600 AD.PNG|thumb|325px|right|Империята при управлението на Маврикий]]
След кратък период на относително спокойствие и второстепенни схватки, в края на 597 г. аварите възобновяват атаките си на юг от Дунав. Въпреки частичният успех на ромейските сили през 598 г., аварският хан нахлува в Тракия чак до [[Аркадиопол]], след което се оттегля поради появилата се епидемия. Маврикий сключва мир и се съгласява да плаща отново стария данък, но само за да спечели време.
Преди края на същата година, легионите са прегрупирани и започват контраофанзива срещу аварите. В началото на 599 г. Маврикий нарежда на военачалниците [[Приск (генерал)|Приск]] и [[Коментиол (генерал)|Коментиол]] да пренесат бойните действия на север от Дунав. Ромейските армии пресичат Дунав при [[Виминациум]] и разбиват аварите на тяхната собствена територия, в равнините на [[Панония]]. След като опустошават вражеските земи, византийците се изтеглят на юг от дунавската граница.
Същата стратегия се повтаря с успех през 601/2 г., когато военачалникът Петър побеждава славяните във [[Влахия]] и прогонва аварите от Дунав. В Аварският хаганат избухват размирици и част от племената за кратко минават на византийска страна.▼
▲Същата стратегия се повтаря с успех през 601/2 г., когато
===Метеж и сваляне===
Поради финансови затруднения императора отказва да плати откуп на [[авари]]те държащи голям брой ромейски пленници (ок. 12 хил.), вероятно по-късно избити. След това войските получават от императора заповед да презимуват на вражеска територия, северно от Дунава, където самостоятелно да си набавят провизии, а междувременно снабдяването и заплатите са спрени. Притиснати от непосилните условия, войниците
==Вижте други==
|