Разлика между версии на „Юстин II“

редакция без резюме
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи. Неговите опити да намери компромис между религиозните фракции, срещат недоверието на ортодоксалните среди и допълнително го правят непопулярен в столицата. Едиктите на Юстин II, толериращи монофизитизма, дори довеждат до бунт сред народа в Константинопол.
 
===Външна политика===
[[File:Justin II siliqua 681331.jpg|thumb|дясно|255px|[[Силиква]] с изображение на Юстин ІІ]]
Вниманието на Юстин II е насочено най-вече към северните и източните граници. Възползвайки се от конфликта между [[гепиди]]те и [[лангобарди]]те, имперските войски окупират [[Сирмиум]] през 567 г. Това обаче става причина племената да напуснат придунавските територии и да нахлуят в Италия през следващата година.
 
По същото време [[авари|аварите]] окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], започват техните нахлувания в балканските провинции на империята. През 574 г. имперската армия е разбита от аварите, което принуждава правителството в Константинопол да приеме условията за подновяването на мира и отново да изплаща годишен данък (60 хил. солида) на аварския владетел.
 
===Абдикация===
Временните пристъпи на безумие, които го обхващали, принудили Юстин ІІ да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, Юстин посочил [[генерал]] [[Тиберий II|Тиберий]] за [[кесар]] през [[декември]] [[574]] г. (по препоръка на София), след което публично абдикирал. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.
 
==Външни препратки==
{{Commonscat|Iustinus II}}
* [http://www.roman-emperors.org/justinii.htm DIR: De Imperatoribus Romanis: Justin II]
 
==Литература==
{{Commonscat|Iustinus II}}
* [[Георгий Острогорски]], ''История на византийската държава''. София: Прозорец, 1996 (ISBN 978-954-8079-92-5)
 
 
{{пост начало}}
Анонимен потребител