Сребърен нитрат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Сребърният нитрат''' (AgNO<sub>3</sub>, още '''азоткислородно сребро''', '''лапис''', '''адски камък''') е безцветен ромбоиден [[кристал]]. [[Плътност]]та му е 4,352 г/см³. [[Температура на топене|Температурата му на топене]] е 209,7 °C, а при температура над 300 °C той се разлага. Разтворимост във [[вода]] (г/100 г) 122,2 при 0 °C, 222,5 при 20 °C, 770 при 100 °C. Разтворимост в [[метанол|метилов спирт]]: 3,6 г/100 г, в [[етанол|етилов спирт]]: 2,12 г/100 г, в [[ацетон]]: 0,44 г/100 г, в [[пиридин]]: 33,6 г/100 г (навсякъде при 20 °C).
Сребърният нитрат може да бъде получен чрез разтваряне на [[сребро]] в [[азотна киселина]], при който се
: Ag + 2HNO<sub>3</sub> → AgNO<sub>3</sub> + NO<sub>2</sub> + H<sub>2</sub>O
При допир с
== Използване в медицината ==
[[Файл:Silver nitrate stains.jpg|thumb|right|Петна от сребърен нитрат по кожа]]
Сребърният нитрат се използва в медицината (лаписен
За първи път бил използван от лечителите [[Ян Баптист ван Хелмонт]] и [[Франциск де ла Бое Силвий]], които го получавали, смесвайки сребро и азотна киселина.
Те описали, че при съприкосновение на получените кристали с човешка кожа се получават черни петна по кожата, а при по-дълъг контакт - дълбоки рани. Адският камък, както се нарича по народному, не е чист сребърен нитрат, а негово съединение с [[калиев нитрат]], и се среща често във вид на отляти плочки - лаписен
== Сребърнен нитрат в литературата ==
| |||