Отваря главното меню

Промени

→‎За него: излишно раздут цитат, половината не му е мястото тука - оставям само частта, отнасяща се за китанчев
 
[[Павел Делирадев]], деец на ВМОРО и [[Санданисти|санданист]], в биографията на [[Яне Сандански]], между другото пише и за Трайко Китанчев:
{{цитат|През есента ([[1895]]), по внушение на княз Фердинанд, бe оpганизиран ВЪРХОВНИЯТ КОМИТЕТ нa македонските дружества, за да може винаги да се намесва в Македония, когато неговите династически интереси налагат това. И Кобургският княз е правил всичко. за да обезличи влияннието си в този фатален и за българския и за македонския народи „Върховен комитет“... Починът за основаването на македонските дружества принадлежи на Трайко Китанчев, честен демократ и предан син на своето отечество Македония. Роден е в с. Подмочами, Ресенско, на 1 сенемнри 1858 г. Когато из България, а отчасти и в Румъния се основали доста Македонски дружества, през 1895 г. бил свикан в София първият конгрес (09-38 март). На този конгрес бил приет устава и избран Македонският комитет с председател Трайко Китанчев. Една от главните задачи на М. К. е била агитацията в другите балкански дьржавици за общо действие в полза на автономията. За първата си авантюра княз Фердинанд използува доброто име и първичния автономистически характер на македонските дружества. От своя страна и Китанчев даде пълна подкрепа на царедворската акция, като мислеше, че и тя е проникнала от същите помишления и чувства, които изпълваха неговата душа и разум. И при първото усъмняване в подлите намерения на двореца, той преживял такова дълбоко душевно вълнение, при което му се пукнапо сърцето и той починал на І август 1895 г. в разцвета на силите си, едва 37 годишен. Пред смъртта на свидния македонски патриот, княз Фердинанд заграби с помощта на своите оръдия Македонския комитет, който бе наречен Върховен. Но и след смъртта на първия председател дворцовата камарила и нейните оръдия неспирно спекулираха с паметта на Трайко Китанчев и се представяха като негови „последователи“, когато всъщност бяха негови пряки и косвени убийци. И на тази агитация са станали жертва много честни и смели македонски борци.<ref>[http://www.scribd.com/doc/47608518/Јане-Сандански-Yane-Sandanski Павел Делирадев, „Яне Сандански“, София, 1946, стр 8-9]</ref>}}
 
[[Петър Манджуков]] пише: