Уикипедия

Христо Калчев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{писател
{{Биография инфо
| име = Христо Калчев
| снимка = dot.png
| портрет=
| размер =
| описание = български писател
| роден-дата=[[11 август]] [[1944]]
| псевдоним =
| роден-място=[[София]], [[България]]▼
| починал-дата на раждане = [[2211 мартавгуст]], [[20061944]]
| починал-място на раждане = [[София]], [[България]]
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|2006|3|22|1944|8|11|1}}
▲| роден-място на смърт = [[София]], [[България]]
| работил =
| националност =
| период =
| жанрове = роман, разказ
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби = „Луда вода“, трилогията „Белият дявол“, „Нерон Вълкът“
| повлиян =
| повлиян-показване =
| повлиял-показване =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
'''Христо Константинов Калчев''' е [[България|български]] [[писател]], автор на поредицата [[Вулгарни романи]].
 
== Биография ==
Роден е на [[11 август]] [[1944]] г. в [[София]]. От 1948 до 1953 г. баща му лежи в концлагера в [[Белене]], а семейството му е изселено от София. Завършва английска филология в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Работи като драматург в театрите в [[Русе]] и [[Пазарджик]]. До 1990 г. членува в [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „[[Демокрация (вестник)|Демокрация]]“. Бил е републикански шампион по [[фехтовка]]. Женен, баща на две деца&nbsp; — дъщеря (1975 г.) и син. Умира в съня си на [[22 март]] [[2006]] г.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=862501 „Почина Христо Калчев, авторът на 'вулгарни романи'“], Vesti.bg, 22 март 2006 г.</ref> <ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=441050 „Почина писателят Христо Калчев“], в. „Сега“, 23 март 2006 г.</ref> <ref name="Монитор">Елена Кръстева, [http://www.monitor.bg/article?id=74920 „Христо Калчев срещна Смъртта“], в. „Монитор“, 23 март 2006 г.</ref> <ref>[http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/11631 „Христо Калчев (1944 – 2006)“], в. „Култура“, бр. 12 (2407), 31 март 2006 г.</ref>
 
Христо Калчев е един от героите на романа на Красимир Дамянов „Студентът по хармония“.<ref>Красимир Дамянов, [http://www.fakel.bg/index.php?t=2311 „Вулгарно интервю: „Животът е голям педераст“ (откъс от романа „Студентът по хармония“)], „Факел“, 20 ноември 2012 г.</ref>
 
== Творчество ==
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него [[Вулгарни романи]].
 
Първият му разказ излиза във в. „Народна младеж“ през 1968 г. За отпечатването на разказа се застъпва Георги Марков. Той става и редактор на първата Калчева книга „Инерция“, която е планирана за издаване през 1974 г. Точно преди книгата да излезе от печат обаче авторът на „Задочни репортажи“ емигрира и с редакторството се заема Димитър Начев.<ref name="Монитор"/>
Умира в съня си на [[22 март]] [[2006]] г.
 
15-ят „вулгарен“ роман на Христо Калчев, „Изстрелът на амнистията“, е отпечатан от издателство „Световит“, но се разпространява само с вестниците „Монитор“ и „Телеграф“. Той е първата книга от поредицата „Феникс“, един от първите издателски проекти за киоскова търговия в България от първото десетилетие на ХХI век.<ref>Елена Кръстева, [http://www.monitor.bg/article?id=64468 „Христо Калчев сложи началото на библиотека „Феникс“], в. „Монитор“, 21 декември 2005 г.</ref>
== Частична библиография ==
 
След посмъртното отпечатване на романите му „Вълчи капан I“ и „Вълчи капан II“ избухва скандал. Издателят му твърди, че Калчев е оставил две тетрадки, които приятелят на Калчев Владо Даверов само е редактирал. Но Виктор Пасков и други твърдят, че става дума за спекулация с пазарния успех на Калчев и че това са романи, написани от Даверов.<ref>[http://www.politika.bg/article?id=3689 „Христо Калчев в криво огледало“], в. „Политика“, 29.09.2006 г.</ref> <ref>Албена Атанасова, [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=211650 „Вдовицата на Калчев: Спирам тиражите“], в. „Стандарт“, 18 ноември 2007 г.</ref> <ref>Люсиена Крумова, [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=211676 „Вулгарна битка за романите на Калчев“], в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.</ref> <ref>Искра Крапачева, [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=211677 „Каквото и да говорим, става дума за пари“], в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.</ref>
 
== Библиография ==
* „Инерция“ (1976)
* „Предел“ (сборник с разкази и новели)
* „Железният кон“ (сборник с новели). София: Български писател, 1978, 105 с.
* „Монолог“ (сборник с новели). Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 134 с.
* „Луда вода“. София: Народна младеж, (1980), 199 с.
* „Вътрешна светлина“. София: Български писател, (1981), 158 с.
* „Гняв Рисов“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 145 с.
* „Опит за оцеляване“. София: Профиздат, 1988, 128 с.
* „Студен огън“
* „Студен огън“. София: Георги Бакалов, 1990, 131 с.
* „Нежни вълци“
* „Нежни вълци“. София: Профиздат, 1985, 112 с.
* „При самозащита“
* „Легендата Прудкин&nbsp;— In Memoriam“
* трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“:
** „Белият дявол“. София: Български писател, 1987
* „Нерон Вълкът“ (1996-1998)▼
** „Белият дявол. Синове“. София: Български писател, 1989, 287 с.
* „Калигула Бесният“ (1996-1998)▼
** „Белият дявол атентатор“. Велико Търново: Абагар, 1990
* „Цикълът на Месалина“ (1996-1998)▼
▲* „Нерон Вълкът“. София: Ла Страда ООД, (1996-1998), 150 с.
▲* „Калигула Бесният“. София: НКХТИ, (1996-1998), 166 с.
▲* „Цикълът на Месалина“. София: Артик 5, (1996-1998), 158 с.
* „Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
* „Ликвидирайте генерала“. Книга четвърта. Издадена с любезното съдействие на хотел Родина, София, (1998), 158 с.
* „Оратория за козел и ангорска котка“котка: Вулгарен опус в до мажор“. Родина, (1998), 157 с.
* „Кървавият път на коприната“. София: Световит, (1999), 126 с.
* „Венерин хълм“. София: Световит, 2000, 174 с.
* „На лов за зеления принц“. София: Световит, (2001), 176 с.
* „Последно причастие“. София: Световит, (2002), 143 с.
* „Сънят на уморения лъв“. София: Световит, 2003, 94 с.
* „Откриване на ловния сезонсезон“. “София: Световит, 2003, 136 с.
* „Лебедовата песен на майора“. София: Световит, 2003, 120 с.
* „Синдрома на глутницата“. София: Световит, 2004, 140 с.
* „Спрете полета на сокола“. София: Световит, 2004, 152 с.
* „В очакване на шейха“. София: Световит, 2004, 208 с.
* „Изстрелът на амнистията“. София: Световит, 2005, 179 с.
* „Вълчи капан I“
* „Вълчи капан II“I“. София: Световит, 2006
* „Вълчи капан II“. София: Световит, 2006, 123 с.
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
{{уикицитат|Христо Калчев}}
* [http://chitanka.info/person/hristo-kalchev Романи на Христо Калчев в Моята библиотека]
* Христо Калчев, [http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/Hristo_Kalchev_-_Studen_ogyn_.pdf „Студен огън“ (роман)]
* [[Йордан Ефтимов]], [http://www.segabg.com/article.php?issueid=2184&sectionid=7&id=0001806 „Най-българският съвременен автор“], в. „Сега“, 23 март 2006
* [http://www.monitor.bg/article?id=61973 „Писателят Христо Калчев: Във всяка държава има мафия, но само българската мафия си има държава“], интервю на Елена Кръстева, в. „Монитор“, 26 ноември 2005 г.</ref>
* [http://borislav.free.fr/mylib/series/%D0%92%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8+%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8 Вулгарни Романи]
* bulpress.net, в-к ШОУ — [http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=1910 In memoriam] (интервю на Христо Калчев и интервюта за него) bulpress.net, в-к ШОУ
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Калчев, Христо}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Починали в София]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Калчев“.