Разлика между версии на „Кавички“

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 45 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q8043.)
{{пунктуационни знаци|„“„”}}
'''Кавичките''' ( '''„  “''' ) са [[препинателен знак]], чиято основна функция е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти. Те са двоен знак; поставят се от двете страни на [[дума]]та или [[израз]]а, към който се отнасят.
== Употреба ==
 
== История ==
Кавичките се появяват (в писмените текстове) в Европа най-напред около 1450 г., но и след това е трябвало да минат още няколко столетия, докато се наложат. Те са наследник на т.нар. ''diplé'' (от гр. „двоен“„двоен” съобразно двете черти на знака „>), с чиято помощ най-напред в полето на античните гръцки ръкописи е било отбелязвано началото на новите абзаци, а от VII в., макар и не особено последователно, в средновековните ръкописи - цитатите от Библията (други ръкописни знаци, употребявани със същата цел, са били: „V“„V”, „Y“„Y”, „7“„7” или „s“„s”). Като препинателни знаци за (отварящи и затварящи) кавички в пунктуацията на българския език е възприет немският тип символи: напр. '''„'''кавички'''''' - '''„'''Anführungszeichen'''''' (т.е.: '''„'''...''''''); за разлика от френския: '''«'''guillemets'''»''', възприет също в руския (т.е.: '''«'''...'''»'''); и от английския: '''“'''quotes'''”''' (т.е.: '''“'''...'''”''').
 
== В логиката ==
В символните езици на модерната [[логика]] кавичките се използват за образуване на ''имена'' на поставените в тях изрази, т.е. за образуване на „знаци за знаци“знаци”. Съотв. поставените в кавички изрази се „споменават“„споменават” (''mention''), а не се „употребяват“„употребяват” (''use''), а изреченията, в които се случва това, принадлежат към метаезика, а не към обектния език, част от който е въпросният израз. (Напр. „'''‘'''Сократ'''’''' е собствено име“име” е метаезиково изречение за разлика от обектноезиковото „Сократ е древногръцки философ“философ”.)
 
== Източници ==
Анонимен потребител