Константин VII Багренородни: Разлика между версии

| описание на изображението = '''Златен солид на Константин VII'''

'''Константин VII [[Багренородни]]''' (на [[гръцки език|гръцки]] Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος) или '''''Константин Порфирогенет''''' е [[император]] на [[Византия]] от [[913]] г. (фактически от [[945]]) до смъртта си през [[959]] г. Принадлежи към т.нар. [[Македонска династия]].

СинКонстантин VII Багренородни е син на император [[Лъв VI Философ]] и [[Зоя Карбонопсина]]. Името "Багренородни", Порфирогенет, т.е. роден в пурпур, получава тъй като е роден през управлението на баща си, което по рождение му дава законни права на престолонаследник.

След смъртта на Лъв VI през 912 г. има спорове относно легитимността на малолетния Константин, тъй като е син от четвъртия брак, обявен за незаконен от заточения по това време патриарх [[Николай Мистик]]. Тогава Константин става съимператор заедно с чичо си [[Александър (Византийска империя)|Александър]], който вероятно е обмислял да се отърве от невръстния си племенник. При Александър е подновена войната срещу [[Първа българска държава|България]], която предстояло да постави империята пред сериозни затруднения.

След като император Александър умира, в 913 г. властта преминава в регентски състав, оглавяван от патриарх [[Николай Мистик]]. Несигурността в боричканията за власт между придворните фракции са причина Николай Мистик да потърси съдействието на българския [[княз]] [[Симеон I]], който получава предложението да стане тъст и закрилник на малолетния император Константин VII. Патриархът обаче скоро губи политическото си влияние и в периода 914-920 година регент на Константин VII е майка му [[Зоя Карбонопсина]], която оттегля предложението за съюз с българите.

Симеон I, който е измамен в очакванията си че ще получи контрол над управлението на империята, започвапродължава войнавойната и предприема серия от опустошителни походи в Тракия и Северна Елада, с цел да принуди регентството на отстъпки. По време на този конфликт ромейските войски търпят военни поражения от българите, които няколко пъти дори стигат до Константинопол. Империята отговаря като изпраща значителна армия на поход срещу България. В грандиозната [[битка при Ахелой|битката при Ахелой]] презна 20 август 917 г. имперските сили водени от [[Лъв Фока]] са разгромени от войските на [[Симеон I]]. Това води до разклащане на позициите на регентството, а Зоя губи подкрепа.

Императрицата-регент напразно се опитва да намери поддръжници на управлениеторежима си, докато в сложните дворцовите интриги различни пълководци и сановници се борят за влияние. През 919 г. се засилват позициите на [[Роман Лакапин]], който в резултат на умели ходове се издига от друнгарий (флотски офицер) до водещ участник в държавната политика.

От 920 г. регент е [[Роман Лакапин]]. Получавайки широка обществена подкрепа, той поема властта, след като отстранява чрез преврат станалата непопулярна Зоя, която е пратена в манастир. Роман става управляващ съимператор с титлата ''василеопатор'' (гр. "баща на василевса"), след като се сродява с императорската династия, като оженваоженвайки 14-годишният Константин VII Порфирогенет за дъщеря си Елена. СимеонТези действия на Лакапин провалят амбициозните планове на българският цар да установи контрол над ромейското правителство и да влезе в Константинопол като император. обявяваОбявявайки Роман Лакапин за узурпатор, Симеон претендира за титлите „Василевс“ и „Самодържец на всички българи и ромеи“, изисква да бъде избран за василеопатор на Константин VII, завладява византийски земи в Тракия, демонстративно обсажда Константинопол и води преговори с арабите за съвместни действия против Византия.

Присвоявайки титлите "[[Василевс]]" и "[[Василеопатор]]", Роман фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през [[927]] г., след смъртта на Симеон I. С новия български владетел [[Петър I]] е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата "царЦар на българите". и обособяване на независима българска патриархия.

В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си - Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин.