Никифор II Фока: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q41625
Редакция без резюме
Ред 27:
}}
 
'''Никифор II Фока''' ([[гръцки език|гръцки]] Νικηφόρος Β΄ Φωκάς) ([[912]]-[[969]]) е [[византийски император]] в периода [[963]]-[[969]]. Той е един от най-успешните военачалници, управлявали империята.
 
Никифор II е родом от [[Кападокия]] и произлиза от знатния малоазийски род '''''[[Фока (византийска фамилия)|Фока]]''''', свързан с едрата военно-земевладелска аристокация от [[Мала Азия]]. Неговите роднини имат гръцки и арменски корени и са изтъкнати пълководци по времето на [[Македонската династия|Македонската династия]]. Дядо му е [[Никифор Фока]], стратег на западните теми през управлението на [[Василий I Македонец]], а единият от синовете му (чичото на бъдещият император Никифор II), е [[Лъв Фока]], който през 917 г. търпи голямото поражение срещу българският цар [[Симеон I]] в [[Битка при Ахелой|Битка при Ахелой]]. Баща на император Никифор II е друг известен генерал, [[Варда Фока Стари]]. Братя на императора са [[Лъв Фока Млади]] и [[Константин Фока]].
== Биография ==
=== Произход ===
 
==Кариера и възкачване==
Никифор II е родом от [[Кападокия]] и произлиза от знатния малоазийски род Фока, свързан с едрата военно-земевладелска аристокация от [[Мала Азия]]. При император [[Роман II (Византийска империя)|Роман ІІ]] постига забележителни победи срещу арабите в [[Сирия]]. След смъртта му се жени за императрица Теофано и става съ-император регент на нейните малолетни синове, Василий ІІ и Константин VIII.
Преди да дойде на трона, Никифор Фока постига забележителни победи срещу арабите в [[Сирия]], при властването на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман ІІ]]. През 962-3 г. напредва в [[Киликия]] и превзема [[Алепо]], вземайки богата плячка. По време на кампанията бил наречен с прозвището "бледата смърт на сарацините".
 
През 963 г. император Роман ІІ умира в столицата. Неговата вдовица, амбициозната императрица [[Анастасо-Теофано|Теофано]], майка на малолетните престолонаследници Василий и Константин, се нуждае от силен съюзник, който да защити нейните позиции и власт. Безскрупулна и интелигентна, императрицата-регент спира избора си на Никифор Фока, победоносният главнокомандващ на източните армии, популярен сред войниците. Призован от правителството в Константинопол, Никифор междувременно получава предупредителни послания за заговор срещу него. Убеден в благосклонноста на императрицата към него, той е издигнат за император от войските през лятото на 963 г., въпреки интригите и съпротивата на част от дворцовите кръгове. На 15 август 963 г. Никифор Фока влиза тържествено в столицата, приветстван от народа като василевс. На следващият ден Никифор се жени за императрица Теофано и бива официално коронясан от патриарха. Той става съ-император регент на нейните малолетни синове, [[Василий ІІ]] и [[Константин VIII]], чиито привилегии на багренородни василевси биват спазени.
=== Вътрешна политика ===
[[File:Entrance of the emperor Nikephoros Phocas (963-969) into Constantinople in 963 from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|thumb|ляво|300px|Тържественото влизане на Никифор II в Константинопол през 963 г.]]
 
==Управление==
Никифор Фока ограничава опита на църквата да се превърне в най-едрия земевладелец, като дава повече привилегии на едрата военно-поземлена аристокрация (т.нар. "динати") с цел да се подсигури имперската военна отбрана. По линия на същата политика Никифор Фока облага църковната поземлена собственост с високи данъци, а през [[964]] година забранява основаването на нови манастири с цел ограничаване на църковния поземлен фонд. Поради това той става много непопулярен сред духовенството. Никифор II Фока извършва и военна реформа, чиято главна цел е превръщането на тежката конница от рицарски тип в основна сила на войската.
 
=== Външна политика ===
[[File:Histamenon nomisma-Nicephorus II and Basil II-sb1776.jpg|thumb|ляводясно|300px|Номизма с изображения на [[Христос]] (вляво), Никифор ІІ Фока и Василий ІІ Порфирогенет]]
Император Никифор ІІ е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях: [[остров]] [[Крит]] през [[961]] г., [[Киликия]] и [[Кипър]] през [[965]] г., Северна [[Сирия]] с [[Антиохия]] и част от Северна [[Месопотамия]] през 969 година.
[[File:Entrance of the emperor Nikephoros Phocas (963-969) into Constantinople in 963 from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|thumb|ляво|300px|Тържественото влизане на Никифор II в Константинопол през 963 г.]]
Император Никифор ІІ е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях:
 
* през [[961]] година - [[остров]] [[Крит]]
* [[965]] г. - [[Киликия]] и [[Кипър]]
* 969 - Северна [[Сирия]] с [[Антиохия]] и част от Северна [[Месопотамия]].
 
В Южна Италия са проведени успешни експедиции срещу войските на арабите и германския император. На изток продължава настъплението срещу арабите - завладяни са Тарс, Алепо, Антиохия и др.
Line 56 ⟶ 53:
{{commons|Nicephorus_II}}
*[http://www.istorianasveta.eu/m/news/view/Vizantiya-v-apogeya-na-svoyata-mosht-chast-treta Никифор II Фока (963-969)]
 
 
{{пост начало}}