|
== Други псевдоними ==
'''Авелина''', '''Avelin''' (1919-20)
Следовниците на Веса Паспалеева
Все ми се струва, че разхождайки се по старите кюстендилските улици, ще зърна крехката и нежна осанка на вълшебницата на детското слово Веса Паспалеева. Разбира се, че това е невъзможно, но някак си неусетно у мен тези мисли провокират стиховете: "От днес имам вече/ нови панталони, /в джобчето ми дрънкат/ семки и бонбони".
Стихове, с които няколко поколения българи са закърмени още от детските си години. Те принадлежат на поетесата Веса Паспалеева.
Има творци, при които единствената отрицателна черта и в живота, и в творчеството е скромността - това с пълна сила се отнася и за Веса Паспалеева.
Тя е родена на 3 март 1900 година в Кюстендил, в дома на общественика-патриот Владимир Караманов. От най-ранна възраст тя обиква приказките, омайва се от магията на словото, трепетно лови ритъма на народната песен. За това играе решаваща роля и домашната среда. Тук са отсядали комити, общественици, тук са се раждали книги. Любознателността и жаждата да опознае сложния свят на човека се събуждат твърде рано. Като гимназистка в годините след Първата световна война тя се включва активно културния живот на Кюстендил.
В града творят и живеят утвърждаващият се художник Владимир Димитров-Майстора, Георги П. Стаматов - съдия в местния съд, Емануил Попдимитров. Нейна учителка по литература е младата Елисавета Багряна.
В такава благоприятна обстановка Веса Паспалеева прави първите си литературни опити. В един разговор Антон Страшимиров, който често пребивавал в града, писателят я насърчава да не си губи времето с романи и драми, ами да се насочи към детската литература, защото той там вижда, творческия й път.
През 1924 г. в списание "Детска радост“ излизат две стихотворения- „Умници“ и „Доволен“, читателската аудитория посреща много добре първата й национална изява. Родил се е поет. В началото на 1929 г. се появява първата книга "Великденче" - стихове за деца. За няколко десетилетия изпод талантливото перо на поетесата се раждат десетки книги за деца, разкази, наситени с топлота и сърдечност, носещи ухание на бащин дом и свиден край.
За съжаление днес няма и помен от родната й къща, нито пък паметен знак, който да напомня на поколенията къде е живяла и творила Веса Паспалеева. Едно име, незаслужено забравено от съгражданите й и културната общественост. Но хубавите книги са като добрите дела- не стареят, не потъват във времето на забравата. Винаги ще се връщаме към книгите на сладкодумницата Веса Паспалеева и трепетно ще изживяваме миговете на откровение.
Детско- юношеския литературният кабинет, в който носи името на Веса Паспалеева вече навърши 44 години. Негов ръководител е писателят Благой Ранов от основаването. В първите с дини той е бил под покрива на бившия Пионерски дом. След колко години литературният кръжок се премества към общинската култура. Близо 3-4 години е под крилото на Центъра за дете младежко творчество. А от двадесет години се е приютил в читалище „Братство“. Именно тук се ражда и дамското поетическо ателие „Веса Паспалеева“ , в което участват дами пишещи поезия. Изпод шапката на кабинета излязоха поетите Борис Роканов, Веселина Тихолова, Теодора Станкова, Милена Очипалска, Биляна Попова, много литератори, журналисти. Литературният кабинет е носител на много национални награди и отличия. В него се роди идеята за организиране на литературен курс за деца и юноши на име поетесата за стихотворение и приказка за деца до 14 години. Седем пъти конкурсът се провежда на окръжно ниво. През 2000 година той става национален, по повод сто години от рождението на поетесата.
Името и творчеството на вълшебницата на словото няма да бъдат забравени.
Благой Ранов
== Творчество ==
| 