Никифор II Фока: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
| трети брак =
| династия =
| баща = [[Варда Фока Стари]]
| майка =
| герб =
Ред 43:
 
=== Външна политика ===
[[File:Histamenon nomisma-Nicephorus II and Basil II-sb1776.jpg|thumb|дясно|300px|Номизма с изображения на [[Христос]] (вляво), Никифор ІІ Фока и Василий ІІ Порфирогенет]]
Император Никифор ІІ е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях: [[остров]] [[Крит]] през 961-2 г., [[Киликия]] и [[Кипър]] през 964-5 г., Северна [[Сирия]] с [[Антиохия]] и част от Северна [[Месопотамия]] през 968-9 година.
[[File:Histamenon nomisma-Nicephorus II and Basil II-sb1776.jpg|thumb|дясно|300px|Номизма с изображения на [[Христос]] (вляво), Никифор ІІ Фока и Василий ІІ Порфирогенет]]
 
В Южна Италия и Сицилия са проведени успешни експедиции срещу войските на арабите и германския император. На изток продължава настъплението срещу арабите - завладяни са Тарс, Алепо, Антиохия и др.
 
През [[967]] г. при цар [[Петър I (България)|Петър I]] (927-969) са нарушени мирните договори с [[Първо българско царство|България]]. ИмператораВойнственият император изгонва с оскърбления пратениците на Петър I, разгневен от исканията на българската страна за подновяване плащането на сумите, съгласно старият мирен договор от 927 година. Никифор II привлича [[Киевска Рус|киевския]] княз [[Святослав Игоревич|княз Светослав]], който е подкупен за да нападне България от североизток, заедно с [[печенеги]]те. От своя страна ромеите също започват военни действия срещу българите в [[Тракия]]. Притиснат от двойна заплаха, българският цар е принуден да изпрати синовете си в Цариград като заложници.
 
Руският княз нахлува в източна България през 968-9 г. и окупира столицата [[Преслав]], вземайки за заложник цар [[Борис II]] (969-971), наследникът на Петър. Ситуацията се усложнява от действията на Светослав, който планира да присъедини българските земи към държавата си и подкрепя амбициите на самозванеца [[Калокир]] към византийския трон. В края на годината императора е свален и убит от придворните си, преди да предприеме ответни мерки срещу русите.
 
Суров и недипломатичен по характер, Никифор II води аскетичен монашески живот, ограничава разкоша с цел да намали разходите, и се отнася строго към богатите аристократи. Реформите и поведението му настройват висшите прослойки на войската и църквата срещу него. Той губи подкрепата на императрицата, която се включва в тайния заговор за преврат. През нощта на [[11 декември]] [[969]] г. Никифор II е линчуван и убит в покоите си от заговорници на [[Йоан I Цимисхий]].