Солунска българска девическа гимназия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 25:
[[Файл:Bulgarian teachers Solun bulgarian high school.jpg|дясно|мини|250п|Преподаватели от Солунската девическа гимназия - [[Михаил Сарафов]], [[Андрей Тошев]], [[Анастас Наумов]], [[Младен Панчев]], [[Атанас Бадев]], [[Йероним Буфети]], [[Бано Кушев]], [[Захария Шумлянска]], [[Райна Попикономова]], [[Манол Иванов]], [[Атина Тенчова]].]]
[[Файл:Diploma-from-Bulgarian-women-school-Thessaloniki.jpg|дясно|мини|250п|Свидетелство на Калиопа Петрова от костурското село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] за завършване на Солунската българска девическа гимназия от 1900 година.]]
В гимназията преподават учители от [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], както и Царевна Миладинова, Хр. Настева, Е. Димитрова и други. В гимназията се преподава по същия учебен план като в мъжката гимназия. От 1904 година тя се премества в отделна сграда. [[Михаил Сарафов]] има големи заслуги за сдобиването на гимназията с тази сграда като се свързва с [[Евлоги Георгиев]] и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение до мъжката гимназия.<ref>Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по:„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.</ref> От 1905 - 1906 година се изучава и шивачество. Сред директорите на гимназията са [[Георги Кандиларов]], [[Марин Пундев]], [[Христо Батанджиев]], Михаил Сарафов (1895 - 1896), [[Йордан Николов (учител)|Йордан Николов]] (1910 - 1911).
 
Гимназията до закриването си от новите гръцки власти в 1913 година подготвя 22 випуска с общо 647 възпитанички. Впоследствие девическата заедно с мъжката гимназията се сливат в едно учебно заведение, под името „Струмишка смесена гимназия“. След 1913 година тя се мести последователно в градовете [[Струмица]], [[Щип]], пак Струмица, [[Петрич]]. През 1920 година се установява окончателно в град Горна Джумая (днес [[Благоевград]]) в [[Пиринска Македония]], [[България]], където съществува и до днес под името [[Национална хуманитарна гимназия Свети Свети Кирил и Методий|Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/cm/cm_13.html Миладинова, Царевна. „Епоха, земя и хора.“]</ref>