Светослав Миларов-Сапунов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ снимка, трябва идентификация кой точно е той |
||
Ред 9:
| починал-години = 43
}}
[[Файл:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|дясно|мини|250п|Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, [[Яни Руселиев]], Стоян Г. Моллов, [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампи Златанов]], Бабаджанов, [[Димко Хаджииванов]], Ив. С. Войводово, [[Александър Люцканов]], [[Константин Хаджикалчев]], [[Стефан Стамболов]], Георги Омчев, [[Васил Диамандиев]], Светослав Миларов, Хр. Христов, [[Димитър Душанов]], Спас Кожухаров, Райчев]]
'''Светослав Николов Миларов-Сапунов''' е [[България|български]] [[писател]], [[историк]] и [[публицист]]. Син е на [[Никола Сапунов]], участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковната борба]], и брат на [[Илия Миларов]], общественик и директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]]. Името Миларов е превод на Сапунов. Светослав учи в [[Загреб]], [[Цариград]] и другаде. Сътрудник е на [[Петко Славейков]] и съредактор на вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]]. Сътрудничи и на други български вести в [[Цариград]]. Поддържа връзки със [[Стефан Веркович]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 315.</ref> Прекарва повече от година в цариградския затвор, революционерите го обявяват за турски шпионин. Бяга от затвора и заминава за Русия. Редактор на вестниците „[[Възраждане (вестник)|Възраждане]]“ (1876), „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“ (1879) и „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“ (1880-1881). Чиновник е във външното министерство (1879-1881 и 1883-1884).
| |||