Разлика между версии на „Исмаил Кадаре“

+ Биография, Библиография, Източници
м (+ категория)
(+ Биография, Библиография, Източници)
{{писател
{{Неутралност}}
| име = Исмаил Кадаре
{{Биография инфо
| снимка = Ismail_Kadare.jpg
| име= Исмаил Кадаре
| размер = 250px
| портрет=Ismail_Kadare.jpg
| портрет-описание = Исмаил Кадаре в Цюрих
| псевдоним =
| описание= албански писател
| дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1936|1|28}}
| наставка=
| място на раждане = [[Аргирокастро]], [[Албания]]
| роден-дата=[[28 януари]] [[1936]]
| дата на смърт =
| роден-място=[[Аргирокастро]], [[Албания]]
| място на смърт =
| работил =
| националност = албанец
| период =
| жанрове = роман, разказ, поезия, есе
| теми =
| направление = [[постмодернизъм]]
| дебют = стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954)
| известни творби = „Генералът на мъртвата армия“ (1963)
| повлиян =
| повлиян-показване =
| повлиял =
| повлиял-показване =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
'''Исмаил Кадаре''' е световноизвестен албански [[писател]];. [[дисидентДисидент]] по времето на комунизма в родината си;. носителСлед напромените, първатапрез международна1990 награда [[Букър]] (2005)г., След промените избягваемигрира във [[Франция]]. {{източник|Известен е с така наречената "Ходжа„Ходжа-Кадаре"Кадаре“ - диктатура.}} Дългогодишен член на Комунистическата партия (1970-1982) и {{източник|допринесъл много за режима на [[Енвер Ходжа]]}}. Застава срещу мюсюлманството, което смята за "неалбанско"„неалбанско“. БиваВ опровергандискусия отс косоваринанего влиза косоваринът Реджеп Чося. Способства за разпространение правилата на социалистическия режим. Кадаре е просто част от него.
 
== Биография ==
==Външни препратки==
Исмаил Кадаре е роден на [[28 януари]] [[1936]] г. в [[Аргирокастро]] (Южна Албания). Гимназия завършва в родния си град, след което и Албанска литература в Държавния университет в [[Тирана]].
* {{en икона}} [http://www.kirjasto.sci.fi/kadare.htm Подробна био-библиография]
 
* {{en икона}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/arts/4604409.stm Кадаре печели първия международен Букър], на страницата на BBC
Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници със стихове и поеми - „Мечтания“, „Моят век“, „За какво мислят тези планини“, „Избрани стихове и поеми“ (1966), „Слънчеви мотиви“, „Избрани поеми за деца“ (1975), „Автобиографията на народа в стихове“, „Време“, „Лирика“ и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман „Генералът на мъртвата армия“, изграден върху едноименен разказ, публикуван преди това.
* [http://www.balkani.dir.bg/index.php?b=authors&bb=08032004144421 Биография на Кадаре], на страницата на ИК „Балкани“
 
* [[Марин Бодаков]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2297/c-ismail.htm Критика на „Легенда за легендите“ от Кадаре], в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“
През 1965 г. Кадаре написва романа „Чудовището“, който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва след цели 25 години, през 1991 г., този му роман вижда бял свят.
 
== Признание и награди ==
От 1988 г. е академик в родината си. От 1989 г. - член-кореспондент на Френската академия, о от 1996 г. е неин асоцииран член за „Нравствени и политически науки". От 1990 г. е и член-кореспондент на Академията по изкуствата в Германия.
 
Исмаил Кадаре е удостояван три пъти с Републиканската награда за литература в родината си, а през 1996 г. по повод 60-годишния му юбилей - и с най-високото албанско отличие - ордена „Честта на нацията“. Кадаре е носител и на редица други международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата“ получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Носител на първата международна награда Букър (2005).<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=737556 „'Букър' за албанския писател Исмаил Кадаре“], ''Vesti.bg'', 03.06.2005 {{ref-bg}}</ref> <ref>[http://www.themanbookerprize.com/content/ismail-kadare Исмаил Кадаре“] на сайта на наградата Букър {{ref-en}}</ref> Носител и на наградата Принцът на Астурия (2009).<ref>[http://www.euronews.com/2009/06/24/kadare-honoured-with-asturias-literature-prize/ „Kadare honoured with Asturias Literature prize“], ''Euronews'', 24.06.2009 {{ref-en}}</ref>
 
== Библиография ==
* {{lang-sq|Frymëzimet djaloshare}} (1954)
* {{lang-sq|ëndërrimet}} (1957)
* {{lang-sq|Princesha Argjiro: poëme}} (1958)
* {{lang-sq|Shekulli im}} (1961)
* {{lang-sq|Gjenerali i ushtrisë së vdekur}} (Генералът на мъртвата армия) (1963)
* {{lang-sq|Përbindëshi}} (''Чудовището'') (1965)
* {{lang-sq|Dasma}} (''Сватба'') (1968)
* {{lang-sq|Kështjella}} (''Замъкът'') (1970)
* {{lang-sq|Kronikë në gur}} (Хроника на камък) (1971)
* {{lang-sq|Dimri i madh}} (''Голямата зима'') (1977)
* {{lang-sq|Prilli i thyer}} (''Посърналият април'') (1978)
* {{lang-sq|Ura me tri harqe}} (''Мостът с трите свода'') (1978)
* {{lang-sq|Kush e solli Doruntinën}} (''Кой доведе Дорунтина'') (1979)
* {{lang-sq|Autobiografia e popullit në vargje}} (''Автобиография на народа в стихове'') (1980)
* {{lang-sq|Nëpunësi i pallatit të ëndrrave}} (''Служителят от Палатата на сънищата'') (1979)
* {{lang-sq|Koncert në fund të dimrit}} (''Концерт в края на зимата'') (1988)
* {{lang-sq|Dosja H: roman}} (''Досието на Н.'') (1990)
* {{lang-sq|Nga një dhjetor në tjetrin}} (''Албанската пролет'') (1991)
* {{lang-fr|La Pyramide}} (''Пирамида'') (1992)
* {{lang-sq|Ardhja e Migjenit në letërsinë shqipe}} (1991)
* {{lang-sq|ëndërr mashtruese, tregime e novela}} (1991)
* {{lang-fr|Printemps albanais}} (1991)
* {{lang-sq|Nga një dhjetor në tjetrin}} (1991)
* {{lang-sq|Përbindëshi}} (1991)
* {{lang-fr|Invitation a l'atelier de l'ecrivain suivi de Le Poids de la Croix Paris}} (1991)
* {{lang-sq|Pesha e kryqit}} (1991)
* {{lang-fr|Oeuvres}} (1993-94)
* {{lang-fr|Noël, une anthologie des plus beaux textes de la litterature mondiale}} (1994)
* {{lang-fr|L'ombre}} (1994)
* {{lang-fr|La legende des legendes}} (''Легендата на легендите'') (1995)
* {{lang-fr|Albanie}} (''Албания'') (1995)
* {{lang-fr|Visage des Balkans}} (''Образът на Балканите'') (1995)
* {{lang-sq|Dialog me Alain Bosquet}} (''Диалог с Ален Боске'') (1996)
* {{lang-sq|Spiritus, roman me kaos, zbulesë dhe cmërs}} (1996)
* {{lang-sq|Shkaba}} (1996)
* {{lang-sq|Kasnecet e shiut}} (1997)
* {{lang-sq|Kushëriri i engjëjve}} (1997)
* {{lang-fr|Poиmes 1957-1997}} (''Стихотворения (1957-1997)'') (1997)
* {{lang-sq|Kombi shqiptar në prag tл mijëvjeзarit të tretë}} (1998)
* {{lang-fr|Trois chants funеbres pour le Kosovo}} {{lang-sq|Tri këngë zie për Kosovën}} (''Три елегии за Косово'') (1998)
* {{lang-sq|Ikja e shtërgut}} (1999)
* {{lang-sq|Qorrfermani}} (1999)
* {{lang-sq|Vjedhja e gjumit mbretëror: tregime}} (1999)
* {{lang-sq|Ra ky mort e u pamë: ditar për Kosovën, artikuj, letra}} (1999)
* {{lang-sq|Lulet e ftohta të marsit}} (''Пролетни цветя, пролетен скреж'') (2000)
* {{lang-sq|Ra ky mort e u pamë}} (2000)
* {{lang-sq|Breznitë e Hankonatëve}} (2000)
* {{lang-sq|Unaza në kthetra: sprova letrare, shkrime të ndryshme, intervista}} (2001)
* {{lang-sq|Qyteti pa reklama: roman}} (2001)
* {{lang-sq|Shqiptarët në kërkim të një fati të ri: sprovë}} (2001)
* {{lang-sq|Pasardhësi}} (''Наследникът'') (2003)
* {{lang-sq|Vajza e Agamemnonit}} (''Дъщерята на Агамемнон'') (2003)
* {{lang-sq|Ca pika shiu ranë mbi qelq}} (2003)
* {{lang-sq|Hija: shënime të një kineasti të dështuar}} (2003)
* {{lang-sq|Kështjella: daullet e shiut: roman}} (2003)
* {{lang-sq|Kristal}} (2004)
* {{lang-sq|Nata me hënë: roman}} (2004)
* {{lang-sq|Poshtërimi në Ballkan: sprovë}} (2004)
* {{lang-sq|Ftese ne studio}} (2004), 2004
* {{lang-sq|Dantja i pashmangshëm}} (2005)
* {{lang-sq|Pa formë është qielli}} (2005)
* {{lang-sq|Hamleti, princi i vështirë: sprovë}} (2006)
* {{lang-sq|Identiteti evropian i shqiptarëve: sprovë}} (2006)
* {{lang-sq|Muzgu i perëndive të stepës: roman}} (2006)
* {{lang-sq|Hija}} (2007)
* {{lang-sq|Vepra}} (2007)
* {{lang-sq|Spiritus}} (2007)
* {{lang-sq|Darka e gabuar}} (2008)
* {{lang-sq|E punguare}} (2009)
* {{lang-sq|Aksidenti}} (''Произшествието'') (2010)
* {{lang-sq|Mosmarrëveshja: Mbi raportet e Shqipërisë me vetveten}} (2010)
* {{lang-sq|Mbi krimin në ballkan: letërkëmbim i zymtë}} (2011)
* {{lang-sq|Зlirimi i Serbisë prej Kosovës}} (2012)
 
== На български ==
* ''Генералът на мъртвата армия''. София: Народна култура, 1966, 220 с.
* ''Хроника на камък''. София: Народна култура, 1975, 194 с.
* [http://chitanka.info/book/224-koj-dovede-doruntina ''Кой доведе Дорунтина'']. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 331 с.
** Българското издание съдържа [http://chitanka.info/text/13531-koj-dovede-doruntina Кой доведе Дорунтина], [http://chitanka.info/text/13533-sluzhiteljat-ot-palatata-na-synishtata Служителят от Палатата на сънищата] и [http://chitanka.info/text/13532-posyrnalijat-april Посърналият април].
* ''Нишата на позора''. Превод от албански Марина Маринова. София: Народна култура, 1990, 244 с.
* [http://chitanka.info/book/1012-kiorfermanat ''Кьорферманът'']. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Кооперация „Мини Мод“, 1992.
* ''Концерт в края на зимата''. Превод от албански Марина Маринова. София: МКС „Комекс“, 1992.
* ''Легенда на легендите. Политическо есе''. Превод от албански Марина Маринова. София и Пловдив: Стигмати и Жанет-45, 2003.<ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2297/c-ismail.htm „окото/Властта/ухото“], рец. на „Легенда за легендите“, в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 42, 14 ноември 2003 {{ref-bg}}</ref> <ref>Юлия Йорданова, [http://liternet.bg/publish5/iuiordanova/ikadare.htm „Сказание за фолклора (посткомунистическа версия)“], рец. на „Легенда за легендите“, електронно списание ''LiterNet'', 28.05.2004, № 5 (54) {{ref-bg}}</ref>
 
== Бележки ==
{{reflist|2}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.kirjasto.sci.fi/kadare.htm Подробна био-библиография на сайта ''Books and Writers''] {{ref-en}}
* [http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/arts/4604409.stm „Albanian wins first world Booker“], на страницата на BBC, 2 June, 2005 {{ref-en}}
* [http://www.balkani.eu/index.php?b=authors&bb=08032004144421 Биография на Кадаре], на страницата на ИК „Балкани“ + есе на българската му преводачка Марина Маринова {{ref-bg}}
* [http://www.svobodata.com/page.php?pid=677&rid=8 „Исмаил Кадаре: „Духът на Балканите ме привлича“], интервю на Георги Гроздев, Svobodata.com, 9 май 2009 {{ref-bg}}
* [http://www.fakel.bg/index.php?t=2104 „Исмаил Кадаре: „Не бих искал да служа на никого...“], интервю на френския критик Бенжамен Иври, Факел, 28.08.2012 {{ref-bg}}
 
{{СОРТКАТ:Кадаре, Исмаил}}
[[Категория:Албански писатели]]
[[Категория:Писатели постмодернисти]]
{{писател-мъниче}}
{{Албания-мъниче}}
{{Франция-мъниче}}