Река: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 38:
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния [[отток]], количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използвъне на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на [[Амазонка]] е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река [[Ин]] при нейното сливане с [[Дунав]] е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане [[Сини Нил]] е по-голям по среден отток от [[Бели Нил]], но по-малък по среден минимален отток. Течението на [[Нил]] е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката
=== Дължина ===
Ред 108:
|}
[[Водосборен басейн|Водосборният басейн]] е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с [[вододел]]и. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича [[модул на оттока]] и варира в широки граници
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на [[Амазонка]] или [[Ориноко]], вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като [[пясък|пясъци]] или [[карст]], повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.
Ред 118:
Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.
== Използване на реките ==
[[Файл:Braine-le-Château JPG02.jpg|thumb|right|250px|[[Воденица]] в [[Белгия]]]]
{{основна|прясна вода|риболов|речен транспорт|ВЕЦ|напояване}}
От древни времена реките се използват в качеството си на източник на [[прясна вода]], за добив на храна (риболов), за [[воден транспорт|транспортни цели]], в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например [[воденица]]) или турбина на [[ВЕЦ]]), за къпане, [[земледелие|напояване на селскостопански земи]] и като място за изхвърляне на отпадъци.
От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река [[Инд]], съществувала в северозападната част на съвременен [[Пакистан]] около 3 300 г. пр.н.е.<ref>[http://www.panda.org/about_our_earth/about_freshwater/rivers/ Panda.org]</ref> Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните [[Съд|съдове]], по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в [[атмосфера]]та на [[Земя]]та на големи количества [[парникови газове]], както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдищване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.<ref name=Meybeck1993>{{cite journal|journal=Water, Air, & Soil Pollution|volume=70|issue=1–4|pages=443–463|doi=10.1007/BF01105015|title=Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget|author=Michel Meybeck|year=1993}}</ref><ref name=Albrecht2003>{{cite journal|journal=Journal of Environmental Radioactivity|volume=66|issue=3|year=2003|pages=295–307|doi=10.1016/S0265-931X(02)00133-9|publisher=Elsevier Science Ltd|title=Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt|author=Achim Albrecht|pmid=12600761}}</ref>.
Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, [[Дунав]] е част от древните граници на [[Римска империя|Римската империя]], а в днещни времена реката формира голяма част от границата между [[България]] и [[Румъния]].
== Бележки ==
| |||