Василий Тропинин: Разлика между версии

| уебсайт =

}}

'''Василий Андреевич Тропинин''' е [[Руснаци|руски]] художник [[портрет]]ист, майстор на [[Романтизъм|романтични]] и [[Реализъм|реалистични]] портрети, [[академик]] по портретна живопис, създал над 3000 платна. Той се приема и за един от основоположниците на [[жанр]]а „[[битова живопис]]“ в [[Русия]].

 

През [[1976]] година почива [[Екатерина ІІ]] и престола заема [[Павел I (Русия)|Павел І]], който назначава за директор на Имперската художествена академия руския [[художник]] и [[архитект]] [[Василий Баженов]]. Той отваря вратите на академията за деца от всички обществени прослойки.<ref name="Свет"/> Така на 9 годишна възраст, вечер, тайно от господаря си, Тропинин започва да посещава академията. След много молби граф Морков се съгласява Василий да взема безплатни уроци по рисуване в академията, в качеството си на „слушател“.<ref name="Art"/><ref name="Свет"/> Първо попада в „оригиналния“ клас, където учениците получават първоначални навици за изобразяване на различни предмети. Скоро след това преминава в „гипсовия“ клас. Там обучаващите се подготват за по-сложното умение да рисуват [[гипс]]ови отливки и [[Античност|антични]] статуи. Тропинин бързо овладява материала и преминава в следващия клас „от натура“, където обучението става все по-сложно и учениците рисуват от натура.<ref name="Свет"/>

 

След това Тропинин постъпва в студиото за портретна живопис на Степан Шчукин към същата академия. Там се задават теми за рисуване като „Завръщането на войника при семейството му“, „Руска селска сватба“, „Руски селски танц“, „Предсказания на карти“ и други от този тип, с които Шчукин се старае да научи студентите си да отразяват правдиво сцените от живота на народа. Тук Василий получава стилистичните и технически основи на [[живопис]]та, които по-късно прилага в портретите си. В качеството си на крепостен Тропинин живее в дома на учителя си, като му помага, смесвайки бои и [[Грунд (живопис)|грундирайки]] платна, като същевременно наблюдава работата му. Вероятно това е една от причините, поради която в палитрата на двамата се забелязва сходство. Червеникаво-охрените, масленозелените и леките гълъбовосиви тонове на младия Василий напомнят за цветовите съотношения в автопортрета на Шчукин от [[1785]] година.<ref name="Живопись"/>

 

Когато започва [[Руско-турска война (1806-1812)|войната с Турция от 1806 година]], на гости при графа идва [[Матвей Платов]], [[Казаци|казашки]] [[атаман]], предводител на Донските полкове, който по-късно става герой от войната с [[Наполеон]]. Топинин рисува неговия портрет, един от вариантите на който се пази в [[Бородино|Бородинския]] военно-историческия музей, а предварителните ескизи – в [[Третяковската галерия]]. Художникът рисува портрети и на други военачалници – [[Сергей Волконски]], [[генерал-майор]], герой от [[Отечествената война]], [[декабрист]] и един от ръководителите на „Южното общество“; генерал-майор [[Леонтий Неклюдов]], сподвижник на [[Суворов]], герой от щурма на [[Турция|турската]] [[крепост]] „Исмаил“. Известни са и портретите му на отличилите се в битки с [[французи]]те генерали – Александър Урусов и Фьодор Тализин. Във Военната галерия на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] се пазят портрети, рисувани от [[Англия|английския]] [[живопис]]ец [[Джордж Доу]] по оригиналите на Тропинин.<ref name="Свет"/>

 

През [[1807]] година под ръководството на Тропинин се строи [[Църква (сграда)|църквата]] в село Кукавка, където графът смята да се засели завинаги. Животът на художника се променя. Той отговаря за строежа и тъй като не може да го контролира от господарския дом, се премества да живее в близка селска хижа. До този момент е контактувал само с хора от своето обкръжение, но постепенно започва да разбира живота, нуждите и обичаите на украинските селяни.<ref name="Свет"/> Прави [[стенопис]]ите на църквата и рисува [[икони]]те за нея.<ref name="Art"/>

 

В Украйна рисува картини из селския бит като ''„Сватба в Кукавка“'', поглед към селото с църквата и много портрети на украински селяни - ''„Портрет на Бобчак“'', ''„Портрет на мъж в полски костюм“'', ''„Украинска девойка от [[Подолие]]“'' (1800-те). С течение на времето портретът става основен жанр в творчеството му. Немаловажна роля за това изиграва и местната [[традиция]], според която, от първата половина на [[17 век]], портретите са преобладаваш жанр в живописта. На украинска земя Тропинин все по-често получава поръчки за портрети, а графът, поласкан от славата на „своя художник“, не му пречи. Даже той сам му поръчва да нарисува портрета му, а след него такива поръчки правят и негови роднини.<ref name="Свет"/> Така постепенно Тропинин създава цяла галерия от рисунки на графската фамилия.<ref name="Art"/>

 

 

== Москва ==

 

 

 

 

 

 

 

== Свобода ==

 

 

 

== Академична титла ==