Василий Тропинин: Разлика между версии

През [[1976]] година почива [[Екатерина ІІ]] и престола заема [[Павел I (Русия)|Павел І]], който назначава за директор на Имперската художествена академия руския [[художник]] и [[архитект]] [[Василий Баженов]]. Той отваря вратите на академията за деца от всички обществени прослойки.<ref name="Свет"/> Така на 9 годишна възраст, вечер, тайно от господаря си, Тропинин започва да посещава академията. След много молби граф Морков се съгласява Василий да взема безплатни уроци по рисуване в академията, в качеството си на „слушател“.<ref name="Art"/><ref name="Свет"/> Първо попада в „оригиналния“ клас, където учениците получават първоначални навици за изобразяване на различни предмети. Скоро след това преминава в „гипсовия“ клас. Там обучаващите се подготват за по-сложното умение да рисуват [[гипс]]ови отливки и [[Античност|антични]] статуи. Тропинин бързо овладява материала и преминава в следващия клас „от натура“, където обучението става все по-сложно и учениците рисуват от натура.<ref name="Свет"/>

 

След това Тропинин постъпва в студиото за портретна живопис на Степан Шчукин към същата академия. Там се задават теми за рисуване като „Завръщането на войника при семейството му“, „Руска селска сватба“, „Руски селски танц“, „Предсказания на карти“ и други от този тип, с които Шчукин се старае да научи студентите си да отразяват правдиво сцените от живота на народа. Тук Василий получава стилистичните и технически основи на [[живопис]]та, които по-късно прилага в портретите си. В качеството си на крепостен Тропинин живее в дома на учителя си, като му помага, смесвайки бои и [[Грунд (живопис)|грундирайки]] платна, като същевременно наблюдава работата му. Вероятно това е една от причините, поради която в палитрата на двамата се забелязва сходство. Червеникаво-охрените, масленозелените и леките гълъбовосиви тонове на младия Василий напомнят за цветовите съотношения в автопортрета на Шчукин от [[1785]] година.<ref name="Живопись"/>

 

 

== Украйна ==

По стара традиция най-добрите випускници на академията са изпращани в чужбина, най-често в [[Италия]], за да се запознаят с произведенията и шедьоврите на световно известните майстори.<ref name="Свет"/> Съдбата на Тропинин обаче е съвсем друга. Шчукин съобщава на графа за постиженията на неговия крепостен и за да не го загуби, Морков спира посещенията му в академията и го изпраща в [[Украйна]], в новото графско имение. Така през [[1804]] година обучението му внезапно е прекъснато и той заминава за село Кукавка. Тук Тропинин работи като сладкар, личен слуга на графа, лакей и дори архитект. Понакога, в свободното си време, рисува копия от картини на западноевропейски и руски художници.<ref name="Art"/> С редки прекъсвания, художникът живее тук в продължение на почти две десетилетия. Тропинин не е господар на съдбата си, живее където му наредят – понякога в Москва, но най-вече в украинското село.<ref name="Живопись"/><ref name="Свет"/>

 

Когато започва [[Руско-турска война (1806-1812)|войната с Турция от 1806 година]], на гости при графа идва [[Матвей Платов]], [[Казаци|казашки]] [[атаман]], предводител на Донските полкове, който по-късно става герой от войната с [[Наполеон]]. Топинин рисува неговия портрет, един от вариантите на който се пази в [[Бородино|Бородинския]] военно-историческия музей, а предварителните ескизи – в [[Третяковската галерия]]. Художникът рисува портрети и на други военачалници – [[Сергей Волконски]], [[генерал-майор]], герой от [[Отечествената война]], [[декабрист]] и един от ръководителите на „Южното общество“; генерал-майор [[Леонтий Неклюдов]], сподвижник на [[Суворов]], герой от щурма на [[Турция|турската]] [[крепост]] „Исмаил“. Известни са и портретите му на отличилите се в битки с [[французи]]те генерали – Александър Урусов и Фьодор Тализин. Във Военната галерия на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] се пазят портрети, рисувани от [[Англия|английския]] [[живопис]]ец [[Джордж Доу]] по оригиналите на Тропинин.<ref name="Свет"/>

 

През [[1807]] година под ръководството на Тропинин се строи [[Църква (сграда)|църквата]] в село Кукавка, където графът смята да се засели завинаги. Животът на художника се променя. Той отговаря за строежа и тъй като не може да го контролира от господарския дом, се премества да живее в близка селска хижа. До този момент е контактувал само с хора от своето обкръжение, но постепенно започва да разбира живота, нуждите и обичаите на украинските селяни.<ref name="Свет"/> Прави [[стенопис]]ите на църквата и рисува [[икони]]те за нея.<ref name="Art"/>

 

В Украйна рисува картини из селския бит като ''„Сватба в Кукавка“'', поглед към селото с църквата и много портрети на украински селяни - ''„Портрет на Бобчак“'', ''„Портрет на мъж в полски костюм“'', ''„Украинска девойка от [[Подолие]]“'' (1800-те). С течение на времето портретът става основен жанр в творчеството му. Немаловажна роля за това изиграва и местната [[традиция]], според която, от първата половина на [[17 век]], портретите са преобладаваш жанр в живописта. На украинска земя Тропинин все по-често получава поръчки за портрети, а графът, поласкан от славата на „своя художник“, не му пречи. Даже той сам му поръчва да нарисува портрета му, а след него такива поръчки правят и негови роднини.<ref name="Свет"/> Така постепенно Тропинин създава цяла галерия от рисунки на графската фамилия.<ref name="Art"/>

 

Интереса си към хората тук отразява и в картините си ''„Момче с [[жалейка]]“'' (1810-те), ''„Украинец с пръчка“'', ''„Предачка“'' - двете от 1820-те години и други. Колоритът им е мек и приглушен, като преобладават сиви, охрести и зелени тонове. В акварелите и рисунките от 1810-1820 година се срещат изображения на жени в украински костюми, овчари, млади момчета, украински селяни, даже и гърбав цигулар. Едни от най-добрите му творби от онова време също са свързани с Украйна - ''„Жътварки“'' и ''„При мировия съдия“''. Към картината „Жътварки“ са запазени един [[ескиз]] и две подготвителни скици с [[молив]]. Дълги години в живописта му се забелязват следи от украинска тематика.<ref name="Живопись"/>

 

Особено привлекателни за художника са образите на деца. Изобразява ги с животни, птици, играчки, музикални инструменти и други. Предпочитанията му към детския портрет се дължат на сантиментално-просветителското направление във [[философия]]та на [[18 век]]. Детският ум е приеман като „чиста дъска“, на която може да се напише всичко, а многото пороци в обществото на възрастните се обясняват с лошо [[възпитание]].<ref name="Живопись"/>

 

Много плодотворни за художника са годините между [[1813]] и [[1818]], време, в което Москва се съвзема от нашествието на Наполеон. В средата на 1810-те портрет му поъчва издателят Платон Бекетов, който има идея за серия портрети на известни руски дейци. След него портрет си поръчва най-известния по онова време московски [[поет]] [[Иван Дмитриев]]. Този тип ранни портрети, нарисувани на неутрален фон, влизат в традициите на руския камерен портрет от 18 век. Постепенно кръгът на желаещите портрет от Тропинин се разраства и той рисува серия портрети на герои от Отечествената война – на генералите [[Пьотър Багратион (1765—1812)|Пьотър Багратион]], И.И. Алексеев и други.<ref name="Живопись"/>

 

 

== Свобода ==

Въпреки че става известен портретист и получава уважение и популярност в Москва, той все още си остава крепостен селянин. Този факт предизвиква удивление и възмущение в кръга на [[Аристокрация|дворянската]] [[интелигенция]] и много от тях искат от графа художникът да бъде освободен. За него сериозно се застъпват личности като генерал Александър Тучков, писателят Павел Свинин и живописецът [[Николай Майков]]. Особено настойчив е граф Шереметев, който скоро е освободил от крепостничество художника Николай Аргунов и Иван Батов, майстор на [[музикални инструменти]], наричан „руския [[Страдивариус]]“. Въпреки това Тропинин получава свободата си чак през [[1823]] година, когато е на 47 годишна възраст.<ref name="Живопись"/><ref name="Свет"/>

 

Синът му Арсений обаче, си остава крепостен. Семейството на Тропинин след 5 години най-после се събира, едва след смъртта на граф Морков. Неговите наследници не смеят да продължат издевателството над известния в цяла Русия художник и освобождават сина му.<ref name="Свет"/>

 

== Академична титла ==

 

 

 

 

 

== 1825-1845 ==

 

 

 

 

 

 

== Характерни черти на творчеството ==

 

Многобройни рисунки на Тропинин, отнасящи се до различни периоди от неговия живот го утвърждават като майстор на битовата живопис. Те са посветени на ежедневието на обикновените руски хора и показват сцени от техния живот. Определението "основоположник на битовия жанр“ в руската живопис е много подходящо за Тропинин. Както Алексей Венецианов, така и Тропинин рисуват свои съвременници, за които доскоро се е считало, че са „недостойни“ за четката на един истински художник. Например в портрета „Старица с кокошка“ от 1856 година всичко говори за нелекия живот на жената – изборът на модел, разработката на детайлите и самата композиция. Картината се намира в Руския музей в Петербург. Друг портрет от този вид е „Старият войник“ от 1843 година, който говори за тежкия войнишки живот с дисциплината на палката, далечните походи и жестоки сражения. Въпреки това войникът изглежда горд, че е изпълнил дълга си пред народа, получил е Георгиевски кърст и няколко медала.(2)

== Последни години ==