Василий Тропинин: Разлика между версии

ВС течение на годините в творчеството на Тропинин се наблюдава развитие на живописните похвати и стила на рисуване — в колорита на произведенията се получава по-голяма наситеност, а формата става по-обемна. Усиливат се жанровите мотиви, характерни за цялото изкуство на художника. С годинитевремето се появяват реалистични тенденции, проявени най-ясно в края на творческия му път.(3)<ref name="Art"/>

Тропинин рисува много картини, на които са изобразени млади жени, занимаващи се с ръкоделие – предачка, бродирачка, бродирачка със [[Злато|златни]] конци и други. Лицата им си приличат и ясно се забелязват чертите на женския идеал на художника – нежен овал, тъмни бадемови очи, приветлива усмивка.(1)<ref name="Живопись"/> Този тип картини принадлежат към така наречените „жанрови портрети", където индивидуалният образ обобщава типичното в [[Професия|професионалната]] и [[Съсловие|съсловна]] характеристика.(2)<ref name="Свет"/>

Сред мъжките образи по онова време особено е харесвен типа на китариста[[китарист]]а. Връх в поредицата му портрети от този вид бележи ''„Китарист с риза. Портрет на Морков“'' от първата половина на 1820-те години. Тропинин създава и много образи на руски селяни - ''„Стар селянин“'' (1825), ''„Кочияш, опрян на камшика си“'' (1820-те), „ Селянин''„Селянин, дялкащ острие“'' (1834), ''„Странник“'' (1847) и други.(1)<ref name="Живопись"/>

В този период рускиятруската народеннародна костюмносия е много модеренмодерна и на тържествени мероприятия с присъствието на царското[[цар]]ското семейство, жените са длъжни да се явяват в такива костюми. При двора на [[Николай I (Русия)|Николай I]] се устройват балове[[бал]]ове в руски стил. Тропинин рисува поредица от портрети на хора, облечени в такива носии — на Екатерина Корзинкина, Елизавета Мазурина и други.(1)<ref name="Живопись"/>

Многобройни рисунки на Тропинин, отнасящи се до различни периоди от неговия живот го утвърждават и като майстор на [[Битова живопис|битовата живопис]]. Те са посветени на ежедневието на обикновените руски хора и показват сцени от техния живот. Определението "основоположник„основоположник на битовия жанр“ в руската живопис е много подходящо за Тропинин. Както [[Алексей Венецианов]], така и Тропинин рисуват свои съвременници, за които доскоро се е считало, че са „недостойни“ за четката на един истински художник. Например в портрета ''„Старица с кокошка“'' от [[1856]] година всичко говори за нелекия живот на жената – изборът на модел, разработката на детайлите и самата композиция. Картината се намира в [[Държавен руски музей|Руския музей]] в Петербург. Друг портрет от този вид е „Старият„„Старият войник“войник““ от [[1843]] година, който говори за тежкия войнишки живот с дисциплината на палката, далечните походи и жестоки сражения. Въпреки това войникът изглежда горд, че е изпълнил дълга си пред народа, получил е [[Георгиевски кърсткръст]] и няколко медала[[медал]]а от войната.(2)<ref name="Свет"/>

През септември [[1855]] година умира жена му Ана и художникът преживява много тежко смъртта[[смърт]]та и&#768;.(3) Тропинин напуска жилището си и си купува малка къща в Замоскворечие, която не е запазена до наши дни. Тропинин умира в нея на 3 (15) май [[1857]] година, на 82 годишна възраст. Огромна тълпа от приятели и ценители на изкуството му го придружава до ВаганьковскотоВаганковското гробище, където е погребан.(2)<ref name="Свет"/>

През [[1969]] година на жилището му в Москва, на улица „Волонка“ №9, където под наем прекарва 32 години от своя живот, е поставена мемориална плоча. През1971През [[1971]] година, недалеко от къщата, къдеето преживява последните си години е открит "[[Музей на Тропинин]]", в който освен негови, са събрани и платна на московски художници от онова време.(2)<ref name="Свет"/>