Александър Кипров (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
Ред 21:
{{цитат|...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.</ref>}}
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от [[Янаки Гочев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.</ref> В 1902 година Кипров взема участие в [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името
В 1904 година Кипров е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник [[Българан (вестник)|„Българан“]] (1904 - 1909).<ref name="ЕБ"/> В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], [[Христо Силянов]], [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]] Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref> Участва в редактирането на вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“ (1908 - 1913) и пише в „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“. Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.<ref name="ЕБ"/>
| |||