СС Лацио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
Основан е през 1900 г. в Рим. Два пъти е ставал [[Серия А|шампион на Италия]] през сезоните 1973-74 и 1999-00. Пет пъти е печелил [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]], за последно през сезон 2012-13. Печели [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] през 1999 г. А след това и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]] през следващата година, като побеждава [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] с 1:0. Клубът печели три пъти и [[Суперкупа на Италия|Суперкупата на Италия]].
Най-доброто представяне на отбора в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] е достигане до 1/4
== История ==
Ред 52:
=== Първи стъпки ===
През сезон 1925-26 Лацио не успява да се класира в новосформираната Националната дивизия. Шампион става отборът на [[Торино|ФК Торино]], но по-късно титлата им е отнета. През 1927 г. представителят на Лацио, генерал Джорджо Вакаро, отхвърля идеята на фашисткия лидер Итало Фоши Лацио да участва в сливането на всичките тогавашни римски клубове в един - [[
Дебютният сезон на Лацио в новия турнир отново не е впечатляващ - "орлите" са на дъното на таблицата, делейки 15-то място заедно с [[Триестина]] от 18 отбора общо и едвам се спасяват от изпадане. Следващите няколко сезона Лацио завършва в средата на таблицата.
Ред 58:
=== Години на възход ===
Бележита за клуба е 1934 г. - към Лацио се присъединява Силвио Пиола и играта на отбора се подобрила. Лацио завършва на 5-то място през сезон 1934-35, а през следващите два - съответно на 7-мо и 2-ро място, на 3 точки от шампиона [[ФК Болоня|Болоня]] (тогава за победа се давали 2 точки, за равен - една). До началото на [[
По време на военния конфликт официални състезания от [[Серия А]] не се провеждат, а Лацио печели Римския военен шампионат през 1943-44 и завършва на второ място в същия турнир през 1944-45.
След възобновяване на шампионата, Лацио стига до 7-то място. Тройката се превръща в емблематично число за отбора през следващото десетилетие - през последвалите три сезона отборът завършва в средата на таблицата, докато от сезони 1949-50 до 1951-52 три пъти поред "орлите" заемат 4-то място. Отново три сезона поред Лацио завършва в средата, а през 1955-56 и 1956-57 заема 3-то място. Оттук започва и постепенното западане на клуба, като единствения светъл лъч в този период остава спечеления първи значим трофей.
През 1958 г. Лацио печели [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]]. Клубът завършва като първенец в група с отборите на [[АС Рома|Рома]], [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] и [[ССК Наполи|Наполи]]. На 1/4-финала Лацио побеждава Марцото с 2:1 на Стадио Олимпико, а на 1/2-финала отново в Рим "небесносините" побеждават и [[Ювентус]] с 2:0. На 24 септември 1958 отново в Рим се играе и финалът между Лацио и [[Фиорентина]]. С гол на Прини в 30-та минута Лацио печели трофея.
=== Между [[Серия А]] и [[Серия Б]] ===
|